Образувано е по касационната жалба на главния директор на Главна дирекция (ГД) "Програмиране на регионалното развитие" и заместник-ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма (ОП) "Регионално развитие 2007 - 2013" и на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020", подадена чрез пълномощник, против решение №5231/ 19.07.2016 г. по адм. д.№3808/ 2016 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отменил писмо изх.№99-00-6-8144/14.03.2016 г. на главния директор и заместник-ръководител на УО за приключване на нередност и налагане на финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG161РО001/1.1-03/2008/001/007-01 по оперативната програма "Регионално развитие 2007 - 2013", сключен с Агенцията за социално подпомагане, гр. С.. Касаторът навежда доводи за недопустимост на съдебния акт, тъй като оспореното писмо е издадено във висяща процедура, открита преди влизане в сила на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), поради което е приложима разпоредбата на §10, ал. 1 ПЗР на ЗУСЕСИФ. Релевира доводи и за неправилност на решението, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е достигнал до несъответен на доказателствата и закона правен извод, че не са допуснати констатираните в писмото нарушения на договора за безвъзмездно предоставяне на финансова помощ. Счита, че законосъобразно и в съответствие с констатираните нарушения е приложил размера на финансовата корекция, предвид Методологията за определяне на финансовите корекции. Твърди, че е изложил съображения и за финансовото отражение на установената нередност, като е следвал Насоките за определяне на финансовите корекции, които да бъдат извършвани от Европейската комисия, съобразно разходите, финансирани от Европейския съюз съгласно принципа на споделеното управление. Иска обезсилване на съдебното решение като недопустимо или, евентуално, неговата отмяна като неправилно. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

О. А за социално подпомагане (АСП), чрез пълномощник, оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение, приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е приел, че съдебното оспорване на писмо изх.№99-00-6-8144/14.03.2016 г. на главния директор и заместник-ръководител на УО е процесуално допустимо. Писмото съдържа едностранно властническо волеизявление на административен орган, с което последният установява нередност и налага финансова корекция за нарушение на договор № BG161РО001/1.1-03/2008/001/007-S-9/ 25.07.2012 г., сключен между Агенцията за социално подпомагане и [фирма] във връзка с изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG161РО001/1.1-03/2008/001/007-01 "Подкрепа за осигуляване на подходяща и ефективна държавна социална инфраструктура, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали". Административното производство е завършило с оспореното писмо от 14.03.2016 г., т. е. при действието на ЗУСЕСИФ. Съдебното производство е образувано на 11.04.2016 г., т. е. след влизане на специалния закон в сила (ДВ, бр. 101/22.12.2015 г.) Писмото представлява акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ и подлежи на съдебно оспорване съгласно чл. 27, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Съдът е установил, че в резултат на извършена проверка от управляващия орган, последният е констатирал нередност при сключване на договора между АСП и [фирма], изразяваща се във въведените неправомерни/дискриминационни критерии за подбор и/или показатели за комплексна оценка, посочени в обявлението за поръчка или в документацията за участие, или в публичната покана (т. 9); изменение на критериите за подбор след отваряне на офертите, което води до незаконосъобразно допускане на участници в процедурата (т. 13), съгласно Методологията за определяне на финансовите корекции.

За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа мотиви и разпоредителна част. Разпоредителната част е ясна, адресатът на акта е идентифициран в писмото, включително и чрез посочване на сключения договор, по който е определена финансовата корекция. Заключил е, че не са установени нарушенията, за които органът е наложил финансовата корекция. Приел е, че не са въведени неправомерни, нито дискриминационни условия, поставящи участниците в обществената поръчка в неравно положение. Не е установил по несъмнен начин и изменение на критериите за участие в конкурса. Според съда, органът не е изложил никакви мотиви и не е доказал причинна връзка между нарушенията и нанесените вреди на общия бюджет на ЕС.

По тези съображения първоинстанционният съд е отменил оспореното писмо като незаконосъобразно. Решението е неправилно.

Издателят на административния акт, с който е наложена финансовата корекция, е главният директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" и заместник-ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие 2007 - 2013 г." Със заповед № РД-02-36-107/ 8.02.2016 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е определил лицето А. С., изпълняваща длъжността главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" за заместник-ръководител на УО на ОП "Регионално развитие 2007-2013г." и на ОП "Региони в растеж 2014-2020 г.", като й е възложил конкретни правомощия, включително да ръководи и организира дейността на УО на ОП "Регионално развитие 2007-2013г." в качеството си на заместник-ръководител на УО, както и да подписва искания за авансово, междинно и окончателно плащане. Като основание за издаване на заповедта са посочени чл. 25, ал. 4 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА), чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на МРРБ и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Закон за финансово управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС).

В чл. 25, ал. 4 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) и в чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на МРРБ са регламентирани видовете актове, издавани от министрите, в качеството им на централни еднолични органи на изпълнителната власт със специална компетентност, включително на министъра на регионалното развитие и благоустройството, сред които и заповеди. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗФУКПС, ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. В чл. 2, ал. 2 ЗФУКПС са посочени организациите в публичния сектор, по смисъла на посочения закон, след които са и организациите, разпореждащи се със средства по фондове и програми от Европейския съюз, каквато организация безспорно е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на МРРБ, Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013 г. Министърът на регионалното развитие и благоустройството е ръководител на администрацията, в рамките на чиято структура се намира управляващият орган (чл. 25, ал. 1 от ЗА). В чл. 4, ал. 2 от ЗФУКПС е регламентирано, че ръководителите на структури и звена, които изпълняват функциите на разплащателни, управляващи или междинни органи по фондове на Европейския съюз, отговарят за осигуряване на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол в съответствие с изискванията на този закон и приложимите актове на Европейския съюз. Макар, че в ЗФУКПС е предвидена отговорност на ръководителите на организациите по чл. 2 за контрола на законосъобразното разходване на публичните средства (чл. 7, ал. 1), конкретно тяхно правомощие да налагат финансови корекции е регламентирано в Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ е посочено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице.

Предвид изложеното, ръководител на УО на ОП "Регионално развитие 2007 - 2013", разполагащ с правомощието да налага финансови корекции, може да бъде министърът на регионалното развитие и благоустройството или друго оправомощено от него за ръководител на Управляващия орган длъжностно лице. В случая със заповед № РД-02-36-107/ 8.02.2016 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството не е определил друго лице да е ръководител на Управляващия орган, а вместо това е делегирал правомощия на заместник-ръководителя на управляващия орган, каквато възможност за делегация на правомощията за налагане на финансови корекции не е предвидена.

Въпреки че данни за това не се съдържат по делото, служебно известно на съда, а и от справка в интернет-страницата на МРРБ е обстоятелството, че към датата на издаване на оспорения акт, със заповед № РД-02-14-1090 от 17.11.2014 г. (отменена със заповед № РД-02-14-361 от 11.05.2016 г.) министърът на регионалното развитие и благоустройството е определил заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството за ръководител на УО на ОП "Регионално развитие 2007 – 2013 г.", което лице е различно от издателя на акта. Това релевантно обстоятелство бе потвърдено и в съдебно заседание от пълномощника на касатора. Ръководител на Управляващия орган към датата на издаване на оспорения акт - 14.03.2016 г., е заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Д. Н..

От изложеното се налага заключение, че главният директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" би могъл да издаде валиден административен акт за налагане на финансова корекция единствено в хипотезата на заместване, доказателства за което по делото не са ангажирани. Допуснато е нарушение на материалната компетентност, което има за правна последица нищожност на оспорения административен акт. Съгласно чл. 168, ал. 2 АПК съдът обявява нищожността на акта дори и да липсва искане за това. Като е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено вместо него следва да бъде постановено ново решение същество, с което да бъде обявена нищожността на оспорения акт. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №5231/ 19.07.2016 г. по адм. д.№3808/ 2016 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА нищожността на писмо изх.№99-00-6-8144/14.03.2016 г., издадено от главния директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" и заместник-ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие 2007 - 2013" и на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020". Решението е окончателно.