С Постановление № 1 от 1955 г. Пленумът на ВС изясни, че гражданският иск се допуска за съвместно разглеждане в наказателния процес само за вредите, които са резултат от деянието, предмет на обвинението. С него не бяха изяснени въпросите за основанието на гражданския иск в наказателния процес, за изменението му, за приложението на чл. 222 ГПК и за поправяне допуснатите фактически грешки в присъдата и решението по отношение на гражданския иск. Във връзка с допълнението на чл. 213, ал. 4 НПК трябва да се изясни и въпросът за допълнителната присъда по гражданския иск.

В практиката на съдилищата тези въпроси се решават различно и това налага Пленумът на ВС да даде указание по тях.

I. Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението.

Когато съдът признае, че деянието съставлява престъпление, и осъди подсъдимия, гражданският иск следва да бъде уважен, ако с деянието са причинени вреди.

Когато съдът приеме, че деянието не е престъпно, не е виновно или не се наказва, той е длъжен съгласно чл. 13, ал. 2 НПК да се произнесе по гражданския иск. И в тези случаи основанието на иска остава деянието, предметна обвинението. Затова съдът, макар и да е оправдал подсъдимия, следва да уважи гражданския иск за причинените от деянието вреди, ако са на лице условията на гражданска отговорност.

Например: а) при обвинение за присвояване, ако съдът признае подсъдимия за невиновен и го оправдае за известна част от сумата, вещите или ценностите, макар в случая наказателната отговорност да не е налице, за тази част гражданският иск следва да се уважи, щом са причинени виновно вреди по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и са налице останалите условия за уважаването на гражданския иск. Това важи и за другите престъпления против социалистическата собственост и народното стопанство;

б) при обвинение...