Производството е по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], представлявано от управителя Ж. Н. Ж., против решение № 1751 от 20.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2619/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас. И. се доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и доводи за нищожност. Иска се да бъде отменено решението и бъде уважената жалбата против постановения отказ и предявения иск по ЗОДОВ.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция „Икономическо развитие, земеделие и гори и управление на Европейски проекти и програми“ /ДИРЗГУЕПП/, община С., редовно призован, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Изводът на съда, че не е налице основанието на чл. 32, ал. 3 ЗОСИ за издаване на исканото от жалбоподателя разрешение за отсичане на повече от пет дървета, а именно, наличието на крайно уважителни причини, е основан на доказателствата по делото и е правилен.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Бургас е инициирано по подадена от [фирма] жалба против отказ рег. № 12-00-90/27.09.2013 г. на Директора на ДИРЗГУЕПП в община С. за издаване на разрешение за изсичане на повече от пет дървета по заявление на жалбоподателя вх. № 12-00-90/04.02.2013 г. С жалбата е обективно съединен и иск против община С., предявен на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, поради пропуснато подпомагане по СЕПП, НР 2 и по Натура 2000 за кампания 2014 г.,...