Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е с правно основание чл. 58 от Изборния кодекс (ИК), във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила на 17.03.2017 г. ЖАЛБА от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място]

, район „О.”, [улица], представлявано от управителя А. К. Г. и от А. К. Г. в качеството си на управител на [фирма], [населено място]

, против Решение № 4518-НС от 15.03.2017 г. на ЦИК (Централна избирателна комисия) и моли да бъде отменено в следните негови части, с които - установява нарушение на забраната на чл. 183, ал. 4 от управителя на [фирма], ЕИК …, със седалище: [населено място]

, район „О.”, [улица], А. К. Г., по повод издаването на книга със заглавие „Крадци на демокрация. Те ограбиха България” по отношение на кандидатите за народни представители Х. Л. И., Р. М. К., А. Д. Ц. и Т. Г. Б.; - оправомощава председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение на управителя на [фирма] и - постановява спиране на разпространението на книга със заглавие „Крадци на демокрация. Те ограбиха България”, издавана от [фирма], от всички доставчици на медийни услуги. Жалбоподателите считат, че в тази си част решението е недопустимо, а по същество е и неправилно и незаконосъобразно, като в жалбата са развити подробни съображения за така заявените пороци.

Ответникът - Централна избирателна комисия (ЦИК), гр. С., чрез надлежно упълномощен с решение № 4100 от 10 януари 2017 г. процесуален представител оспорва жалбата. Счита, че в една част същата е недопустима, защото на обжалване по съдебен ред подлежи крайният акт, а именно наказателното постановление, което в случая следва да се издаде от Областния управител на област С., а в останалата си част жалбата е неоснователна, поради което се моли да бъде оставена без уважение.

Настоящият тричленен състав на ВАС – Четвърто отделение констатира, че жалбата е подадена в законоустановения в чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс (ИК) тридневен срок от обявяване на решението на Централната избирателна комисия (ЦИК) по реда на чл. 57, ал. 2 от ИК, а именно - на 15.03.2017 г. на интернет страницата на ЦИК и на 16.03.2017 г. в бюлетина на Българската телеграфна агенция (БТА).

Независимо от срочността на жалбата, съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима в частта, в която с оспореното решение на ЦИК е установено нарушение на забраната на чл. 183, ал. 4 от управителя на [фирма] А. К. Г. по повод издаването на книга със заглавие „Крадци на демокрация. Те ограбиха България” по отношение на кандидатите за народни представители Х. Л. И., Р. М. К., А. Д. Ц. и Т. Г. Б. и в частта, с която е оправомощен председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение на управителя на [фирма]. И това е така поради следните съображения:

С Решение № 4518-НС от 15 март 2017 г. Централната избирателна комисия: О. Б. Р. жалбата, подадена от [ПП] като недопустима.

УСТАНОВЯВА нарушение на забраната на чл. 183, ал. 4 от управителя на [фирма], ЕИК …, със седалище: [населено място]

, район „О.”, [улица], А. К. Г., по повод издаването на книга със заглавие „Крадци на демокрация. Те ограбиха България” по отношение на кандидатите за народни представители Х. Л. И., Р. М. К., А. Д. Ц. и Т. Г. Б..

ОПРАВОМОЩАВА председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение на управителя на [фирма] и е разпоредено след съставянето и връчването на акта, същият да се изпрати на Областния управител на област С. за издаване на наказателно постановление.

ПОСТАНОВЯВА спиране на разпространението на книга със заглавие „Крадци на демокрация. Те ограбиха България”, издавана от [фирма], от всички доставчици на медийни услуги.

О. Б. У. жалбата, подадена от Х. Л. И., кандидат за народен представител, в останалата й част.

Веднага на това място следва да се отбележи, че решението на ЦИК не е обжалвано пред ВАС от [ПП]

въпреки, че същото е било неблагоприятно предвид оставяне на тази жалба без разглеждане като недопустима. Решението не е обжалвано и от Х. Л. И. в качеството му на кандидат за народен представител, въпреки, че жалбата му е била оставена без уважение, в останалата й част. Затова в тези си части решение № 4518-НС от 15 март 2017 г. е влязло в сила и наведените в първоначалната жалба оплаквания и възражения повече не могат да бъдат обсъждани. Всъщност решението не е обжалвано от никоя от страните и в частта му, в която ЦИК разпорежда след съставянето и връчването на акта, същият да се изпрати на Областния управител на област С. за издаване на наказателно постановление.

Решението на ЦИК е издадено на основание чл. 57, ал. 1, т. 26 във връзка с чл. 183, ал. 4, чл. 480, ал. 2 и чл. 496 от Изборния кодекс, вр. § 1, т. 16 от ДР на ИК.

Диспозитивите от решението за установяване на нарушение на забраната на чл. 183, ал. 4 от ИК и за оправомощаване на председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение по своята същност представлява част от процедура по налагане на административно наказание на лица, евентуално допуснали нарушения в хода на изборния процес и по-конкретно в случая - на правилата за провеждане на предизборна агитация. Посочените в решението на ЦИК разпоредби на чл. 480, ал. 2 и чл. 496 от Изборния кодекс поставят началото на процедурата по налагане на административно наказание - установяване на нарушение, съставяне на акт за нарушението от председателя на съответно компетентната избирателна комисия, издаване на наказателно постановление от областния управител. Относно тази процедура разпоредбата на чл. 498 от ИК изрично препраща към ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН). По този специално предвиден ред, на съдебно обжалване подлежи единствено крайният акт - евентуално издаденото наказателно постановление за налагане на глоба при нарушаване на забраната за предизборна агитация - в случая на чл. 183, ал. 4 ИК. Жалбата се разглежда от съответния районен съд, чието решение подлежи на касационно обжалване пред съответния административен съд. Извън компетентността на Върховния административен съд е да се произнася по законосъобразността на издадени наказателни постановления за налагане на глоби за извършени нарушения на забраните за предизборна агитация. От изложеното следва извода, че не е налице акт, който да подлежи на самостоятелно оспорване и затова жалбата в частта й относно посочените диспозитиви от решението на ЦИК, като подадена против акт, който не подлежи на оспорване, ще трябва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК, и в тази част производството по делото да бъде прекратено. Доколкото в съдебно заседание на 22.03.2017 г. е бил даден ход на делото по същество, определението ще трябва да бъде отменено на основание чл. 253 от АПК.

В останалата обжалвана част от решението, в която ЦИК постановява „спиране на разпространението на книга със заглавие „Крадци на демокрация. Те ограбиха България”, издавана от [фирма], от всички доставчици на медийни услуги”, както се установи по-горе, жалбата е подадена в законоустановения срок, подписана е от надлежни страни и при наличие на правен интерес. С. е процесуално допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна.

За да постанови спиране на разпространението на книгата със заглавие „Крадци на демокрация. Те ограбиха България”, Централната избирателна комисия (ЦИК) е констатирала, че в книгата се съдържат нарушения на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ИК, защото фотоколажите на кориците, както и негативните коментари в изданието към дейността на кандидатите несъмнено са в тяхна вреда, накърняват добрите нрави и засягат честта и доброто име. Приела е, че нарушението е извършено от управителя на [фирма], доколкото носи редакционната отговорност за съдържанието на публикувания материал.

Така постановеното решение е законосъобразно.

Пред ЦИК е постъпила на 14.03.2017 г. ЖАЛБА от

[ПП]

и от Х. Л. И. в качеството му на кандидат за народен представител, регистриран в листите на коалицията. Макар и наречена „жалба”, по своята същност тя представлява сигнал за извършено нарушение на правилата за предизборната кампания, който сигнал ЦИК е компетентна да разгледа в съответствие с правомощието й предвидено в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 26 от ИК.

Във връзка с изложеното, неоснователно се явява оплакването в жалбата до ВАС, че решението на ЦИК е недопустимо, защото жалбата е била само на коалицията, а не от лицето Х. Л. И. и ЦИК не е била сезирана изобщо с лична жалба. Развитите съображения за пълномощното на адв. Н. Й не съответстват на действителния текст на представеното по административната преписка пълномощно от 08.03.2017 г., което е за упълномощаване на адвоката за представителство и други действия, дадено от Х. Л. И. в качеството си на кандидат за народен представител в изборите за Народно събрание на 26 март 2017 година. Действително жалбата е една обща (съвместна) и не е подписана от тримата представители на Коалицията, но именно затова тя е била оставена без разглеждане, а е разгледана само жалбата на Х. Л. И. в качеството му на кандидат за народен представител. Така че решението на ЦИК е постановено по допустима жалба и също е допустимо. Същото е и правилно.

На първо място следва да се отбележи, че решението е мотивирано - изложени са и фактически, и правни основания за неговото издаване. Освен това е напълно допустимо мотивите да бъдат изложени отделно от акта и да се съдържат в други документи, които подготвят неговото издаване и са част от административната преписка, и това е в синхрон с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. В конкретния случай това е Протокол № 503 от 15 март 2017 г. от заседание на ЦИК, в който се съдържат станалите разисквания, изложените съображения и взетото решение с 14 гласа “за” и 6 - „против”. При това гласуване от общо 20 членове на ЦИК е очевидно, че решението е взето с необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове в пълно съответствие с чл. 53, ал. 4 от ИК.

Безспорен е факта, че на 13 март 2017 г. като приложение към вестник „Т.” се разпространява книга със заглавие „Крадци на демокрация. Те ограбиха България”, с издател [фирма],

[населено място]

. Вестникът, неразделна част от който е посочената книга, като печатно издание попада в дефиницията на „медийна услуга”, дадена в § 1, т. 15 от ДР на ИК. Според § 1, т. 16 от ДР на ИК, „доставчик на медийна услуга” е „физическо лице – едноличен търговец, или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана. Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол върху съдържанието, програмните схеми и каталога на предоставяните услуги”.

Правилно в случая ЦИК е приела, че редакционната отговорност за избора на съдържанието носи управителя на дружеството [фирма] - издател на вестника, респективно на книгата.

На кориците на тази книга са поставени снимки под формата на колажи на различни лица, измежду които и кандидати за народни представители, които с оглед надписа на първа страница представят лицата в негативна светлина. Отделно от това, на стр. 59 от книгата под надпис „Кукловодите” и „Америка за България” са поставени реални снимки (само лице) също на кандидати за народни представители. На различни страници от книгата се съдържат статии (стр. 96 - "Фабрика за фалшиви новини", стр. 124 - "Зеленият октопод. Пипалата на "зелените" рекетьори", стр. 184 - "Проваленият министър"), в които има квалификации към кандидати за народни представители, които засягат достойнството на личността и предизвикват лошо отношение към тях. Несъмнено е налице накърняване на честта и доброто име, до доказване на противното по надлежния ред, а не чрез разпространяване на материал по време на предизборна кампания и то 13 дена преди произвеждане на изборите за народни представители. Без значение е броя на кандидатите за народни представители, на които е накърнена честта и доброто име, достатъчно е и само един, за да се квалифицира случая като нарушение на забраната, предвидена в чл. 183, ал. 4 от ИК.

Макар че ЦИК не е приела книгата като агитационен материал по смисъла на чл. 183, ал. 1 от ИК, защото не съдържа пряк призив за неподкрепа, и в тази връзка не се е позовала на правомощието си по чл. 57, ал. 1, т. 45 от ИК, като краен резултат постановеното „спиране на разпространението на книгата” е правилно.

Според съдебната практика на ВАС се приема, че за да е налице ”предизборна агитация” по смисъла на т. 17 от § 1 ДР на ИК, е достатъчно да бъде направено политическо внушение (решение № 7133 от 27.05.2014 г. по адм. дело № 6889/2014 г., решение № 4552 от 18.04.2016 г. по адм. дело № 2111/2016 г., решение № 3137 от 15.03.2017 г. по адм. дело № 2932/2017 г.).

В текста на чл. 480 ИК не е предвиден конкретен правен субект на нарушението. Изразът „който” не ограничава потенциалните нарушители единствено до кандидати, партии, коалиции и инициативни комитети, като посочването в чл. 183, ал. 1 ИК не е изчерпателно, както не е изчерпателно и изброяването на видовете агитационни материали. Тоест, субект на предизборна агитация може да бъде не само кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет в качеството си на конкуренти, но и доставчик на медийна услуга.

Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 45 от ИК не е прецизна - тя дава право на ЦИК да премахва и изземва агитационни материали, поставени или разпространени в нарушение на кодекса, като не е предвидено спиране на разпространението. Премахването не се отнася за печатно издание, а за плакати, билбордове, реклами и други подобни. Изземването е възможно ако се знае колко броя и къде са били разпространени, което в случая е невъзможно да бъде установено колко граждани в страната са си купили процесния брой на вестник „Т.”, към който е приложена като неразделна част книгата. Единственият възможен вариант за налагане на ПАМ (принудителна административна мярка) е спирането на разпространението, както е процедирала и ЦИК.

С оглед изложеното, оплакванията в жалбата се преценяват като неоснователни и затова същата следва да бъде отхвърлена срещу тази част от постановеното от ЦИК решение.

Воден от горното и на основание чл. 58 от ИК и чл. 159, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определението си от 22.03.2017 г., с което е бил даден ход на делото по същество, в частта от жалбата на [фирма],

[населено място]

и А. К. Г. против Решение № 4518-НС от 15 март 2017 г. на Централната избирателна комисия, в частта му, в която се установява нарушение на забраната на чл. 183, ал. 4 от управителя на [фирма] А. К. Г., по повод издаването на книга със заглавие „Крадци на демокрация. Те ограбиха България” по отношение на кандидатите за народни представители Х. Л. И., Р. М. К., А. Д. Ц. и Т. Г. Б. и в частта му, с която се оправомощава председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение на управителя на [фирма].

О. Б. Р. жалбата на [фирма], със седалище и адрес на управление

[населено място]

, район „О.”, [улица], представлявано от управителя А. К. Г. и от А. К. Г. в качеството си на управител на [фирма],

[населено място]

, против Решение № 4518-НС от 15 март 2017 г. на Централната избирателна комисия, в ЧАСТТА МУ, в която е установено нарушение на забраната на чл. 183, ал. 4 от управителя на [фирма], ЕИК …, със седалище:

[населено място]

, район „О.”, [улица], А. К. Г., по повод издаването на книга със заглавие „Крадци на демокрация. Те ограбиха България” по отношение на кандидатите за народни представители Х. Л. И., Р. М. К., А. Д. Ц. и Т. Г. Б. и в ЧАСТТА МУ, в която е оправомощен председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение на управителя на [фирма].

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3196/2017 г. в частта му, образувана по тези части от жалбата.