А. Ж. Т. е подал касационна жалба срещу решението от 04.02.2016 г. по адм. дело №6751/2014 г. по описа на Административния съд-София град, с което е била отхвърлена подадената от него жалба срещу решение №2-358/18.06.2014 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени оспорения административен акт или с което делото да се върне за ново разглеждане, като се присъдят направените разноски.

Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е поискала отхвърлянето на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна.

Административният съд установил, че по искане на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с писмо №37-0063/ 06.03.2008 г., Българската народна банка изпратила на електронен носител информацията, съдържаща се в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от ЗИОНК (ЗАКОН ЗА И. О. Н.И КРЕДИТИ) към 1997 година. По данни от бюлетина, [фирма] е длъжник на [фирма], от която получила три кредита. Обслужването на кредитите било преустановено през 1996 г., при което останали задължения на стойност 300 000 лева, 450 000 и 400 000 лева заедно с лихви за забава. С писмо №020001-5313/23.08.2011 г. [фирма], правоприемник на [фирма], уведомила комисията, че поради обявяването на банката в несъстоятелност е прекратила балансовото отчитане на неудовлетворените си вземания към [фирма] на 17.06.2006 г., и кредитното досие е било унищожено. Към момента, в който плащанията по кредите са били преустановени, председател на Съвета на директорите, управителен орган на [фирма], е бил А. Ж. Т..

След извършена проверка на лицата, посочени като длъжници, както и на лицата, които са били членове на управителен или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от ЗИОНК (ЗАКОН ЗА И. О. Н.И КРЕДИТИ), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия приела решение № 2-358/18.06.2014 г., с което обявила принадлежността на някои от тези лица към органите по чл. 1 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. С решението е установена и обявена принадлежността към органите по чл. 1 от закона и на А. Ж. Т., осъществявал дейност като секретен сътрудник към Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия. Принадлежността е установено въз основа на документи от ръководили го щатни служители, съдържащи се в дело № 2110, регистрационен дневник, картон, обр. 1 и обр. 2, документ за получено възнаграждение.

От правна страна съдът приел, че решението на административния орган в оспорената му част е законосъобразно. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия установяването на принадлежност към органите по чл. 1 е задължително за лица, които са посочени като длъжници или са били членове на управителен или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от ЗИОНК (ЗАКОН ЗА И. О. Н.И КРЕДИТИ). А. Т. е бил член на управителен орган на предприятие, длъжник по необслужвани кредити, което е включено в бюлетина, изготвен от Българската народна банка.

Административният съд определил производството по установяване и обявяване на принадлежност на определена категория лица към органите по чл. 1 от закона като регистрационно, в рамките на което комисията приема решение при обвързана компетентност. Съдът посочил, че с административния акт се удостоверява конкретно обстоятелство - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност или извършващо публична дейност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия. Дейността като секретен сътрудник, за какъвто е обявен оспорващият, е форма на дейност по смисъла на §1, т. 4 от допълнителните разпоредби на закона и се установява от документи от вида на предвидените в чл. 25, т. 3 от закона - собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. В случая комисията установила наличието на картони образец №1 и №2, издадени от оперативен работник при Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана, отчети на оперативни работници за проведени срещи с А. Т., предложение за разкриване на разработка на А. Т., изготвено от оперативен работник при Разузнавателното управление на Министерството на отбраната, предложение на заместник-началника на Разузнавателното управление на Министерството на отбраната за привличане на А. Т. като нелегален разузнавач, указания, дадени на Т. преди пътуване до Варна на 03.07.1969 г., разписка от 03.07.1969 г. за получена от него сума от 50 лева, сведение от А. Т. за престоя на К., М. К., саморъчни сведения, написани от Т. за чуждестранни граждани, с които е контактувал, и оперативна справка за нелегалния разузнавач с псевдоним „З.“. Според мотивите на съда, тези документи са от кръга на посочените в чл. 25, т. 3 на закона и са носители на достатъчно информация, за да се направи извод, че оспорващият е бил секретен сътрудник на Разузнавателното управление на Министертвото на народната отбрана. По същество административният съд приел, че решението на комисията в оспорената му част е законосъобразно и отхвърлил подадената от А. Т. жалба.

Касационната инстанция намира, че при разглеждането на делото и постановяването на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В касационната жалба се сочи като отменително основание и необоснованост на съдебното решение, но по своя характер оплакванията представляват такива за нарушение на процесуалния закон.

Касационният жалбоподател поддържа допуснато от съда нарушение на материалноправните разпоредби с аргумент, че липсвали предпоставките за установяването на принадлежност на А. Т. към органите по чл. 1 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. По делото не било доказано съществуването на задължение на [фирма] към [фирма]. Обратно на констатацията на административния съд, съдържанието на бюлетина на Българската народна банка, в който били вписани задължения на търговската банка по непогасени кредити, било оспорено с молба от 20.05.2015 г. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не обсъдил съдържанието на писмо №14-ИСК5/15.06.2015 г. на [фирма], според което нямало данни за отпуснати кредити на [фирма].

По това оплакване следва да се отбележи, че първоинстанционният съд наистина е направил непочиваща на данните по делото констатация, че страните нямат спор относно съдържанието на бюлетина. В действителност, с молба от 20.05.2015 г., жалбоподателят е оспорил документите, съдържащи се в административната преписка, поради което в проведеното на същата дата съдебно заседание е било открито производство по оспорване. Допуснатото от съда процесуално нарушение обаче не е съществено, тъй като не се е отразило върху правилността на решението. С определение от 20.05.2015 г. административният съд е указал, че тежестта за доказване неистинността на документите пада върху страната, която ги оспорва. В производството по оспорване жалбоподателят не е установил, че бюлетинът по чл. 3, ал. 2 от ЗИОНК (ЗАКОН ЗА И. О. Н.И КРЕДИТИ), в частта по отношение необслужваните кредити на [фирма], е неистински документ. По преписката е приложено писмо №02-00-01-9313/23.08.2011 г. на [фирма], в което се потвърждава, че след обявяването в несъстоятелност и заличаването като правни субекти на няколко банки, между които и [фирма], [фирма] е прекратила балансовото и задбалансовото отчитане на неудовлетворените си вземания към тези банки, а кредитните им досиета са били унищожени поради прекратяването на счетоводното отчитане. Информацията в писмото не противоречи на тази по писмо №14-ИСК5/15.06.2015 г. на [фирма], според която не се установяват данни за отпуснат от банката кредит с титуляр [фирма] и първичните документи не се съхраняват поради изтичане на петгодишния срок за съхраняването им. Ф. [] не е отпускала кредит на [фирма]. Кредитите, както е отразено в бюлетина, са отпускани от [фирма], преобразувана в банка - еднолично акционерно дружество със Закон за преобразуване на [фирма], обнародван в ДВ, брой 48 от 28 април 1998 г.

Законът за информация относно необслужвани кредити е обнародван в Държавен вестник, брой 95 от 21 октомври 1997 г. Съгласно чл. 2 от закона в срок от 45 дни от влизането му в сила председателят на [фирма], лицата, които управляват и представляват банките, включително и синдиците на обявените в несъстоятелност банки, представят в Българската народна банка данни за длъжника, за сумата за неизплатената част от кредита и неиздължените лихви. В срок от 75 дни от влизането на закона в сила подуправителят на Българската народна банка изготвя списък на лицата с неиздължени кредити, а банката публикува тази информация в специален бюлетин. Към момента на публикуването на бюлетина банката е разполагала с всички първични документи, удостоверяващи наличието на непогасени кредити. След като срокът за съхранението им е изтекъл към днешна дата, а и според приложимия специален закон наличието на необслужвани кредити се доказва с вписване в бюлетина по чл. 3 ЗИНК, не може да се направи извод, че [фирма] не е имала такива задължения. При положение, че А. Т. е бил член на управителния съвет на банка, посочена като длъжник в бюлетина по чл. 3, ал. 2 ЗИНК, проверката за принадлежност към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е задължителна.

Не се оправдава оплакването, че съдът не е посочил вида на дейностите, извършвани от А. Т., с оглед на които се проверява принадлежност. Качеството, в което лицето е осъществявало сътрудничеството, не се определя от съда. Задължение на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е да го отрази в решението си, както предвижда чл. 29, ал. 2, т. 2 от закона. В оспореното решение е записано, че А. Ж. Т. е извършвал дейност като секретен сътрудник. Що се отнася до вписването, че А. Т. е бил "нелегален разузнавач", то се основава на намерените документи в архива на разузнавателните служби на Българската народна армия и разкрива оперативното предназначение на секретния сътрудник. В приложения към преписката документ, озаглавен "Предложение за използване на връзките на 1343", подписан от заместник-началника на Разузнавателното управление към Генералния щаб на Българската народна армия, е отразено следното: "До разкриване на истинските му възможности за изпълнение на разузнавателни задачи, той ще бъде използван като сътрудник, а след като се убедим, че той има възможности и е в състояние да изпълнява такива, може да прерастне в категорията офицер-разузнавач."

Неоснователно е оспорването на извода на административния съд, че решението на комисията е мотивирано. Решението има съдържанието, каквото изисква чл. 29, ал. 2 ЗДРЗОПБГДСРСБНА. Във встъпителната му част са изложени съображения относно вида на извършената проверка и проверяваните лица, като е уточнено, че принадлежността на лицата към органите по чл. 1 ЗДРЗОПБГДСРСБНА се установява въз основа на наличните материали, намерени в централизирания архив на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия. Прегледът на посочените в решението документи обоснова наличието на дейност на А. Т. в качеството му на секретен сътрудник по смисъла на §1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Наред с материалите, изготвени във връзка с проучването на годността на лицето за дейност като нелегален разузнавач, преписката съдържа и такива, които доказват наличието на осъзнато, активно сътрудничество в услуга на военното разузнаване. Делото на провереното лице съдържа документи, от които се установява, че са му възлагани конкретни задачи и са му давани указания за тяхното изпълнение. От негово име са изготвени отчети за изпълнението на поставените задачи, съществуват и разписки за платени възнаграждения.

Касационната инстанция намира за неоснователно и оплакването, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото. Съдът е направил преглед на документите, с които комисията е мотивирала решението си, и е отбелязал, че те съдържат достатъчно информация, за да може да се направи извод, че А. Т. е бил секретен сътрудник на разузнавателното управление. В мотивите на решението е записал, че не кредитира събраните гласни доказателства. С определение от 20.01.2016 г. административният съд е приел като доказателства документите, които са били оспорени от защитата на жалбоподателя, по съображения, че оспорването не е доказано. Определението съответства на чл. 194, ал. 2 ГПК, който гласи, че след извършване на проверката на истинността на документите, съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински, в който случай документът се изключва от доказателствата.

Административният съд основателно е зачел доказателствената сила на оспорените документи. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства, оборващи истинността на документите, а сочените в жалбата външни недостатъци не са от такъв характер, че те да бъдат изключени от доказателствата по делото. Касационният жалбоподател твърди, че почеркът и подписът върху сведенията, изхождащи от А. Т., които именно разкриват наличието на реално осъществено от него доброволно сътрудничество, не биха могли да бъдат изследвани, тъй като липсвал сравнителен материал от 1969 г. (тогава било открито лично дело №2110 на Разузнавателното управление на Министерството на отбраната). В действителност, не е имало пречка жалбоподателят да предостави сравнителен материал, въз основа на който да се извърши почеркова експертиза и експертиза за подпис, за да установи, че той не е автор на документите.

Липсва процесуално нарушение и що се отнася до отказа на съда да приеме като доказателства сборници с нормативни документи. Гражданският процесуален кодекс изчерпателно урежда доказателствените източници, ползвани в гражданския процес, които се ползват и в административния процес по силата на препращаща норма. Нормативните актове не представляват доказателствен източник, тъй като не съдържат факти, а правни норми.