ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдиите Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска
и Атанас Семов
по определение от 10 октомври 2024 г.
по допустимостта на искането, по което е образувано
конституционно дело № 16/2024
Подписахме определението за допускане на искането с особеното мнение, тъй като намираме за противоречива преценката на сезиращия субект по чл. 150, ал. 2 от Конституцията (състав на Районния съд – Свиленград) относно приложимия по конкретното дело „закон“ по смисъла на чл. 150, ал. 2 (изм. ДВ, бр. 106 от 2023 г.), което води до несъответствие на искането с изискванията за допустимост, предвидени в чл. 18, ал. 3 от ПОДКС във вр. с чл. 19 от ЗКС.
Конституционният съд е възприел разбирането, че „всеки съд от националната съдебна система по всяко дело следва служебно[1] да провери дали предметът на делото или приложимите вътрешни правни норми имат връзка с правото на ЕС и ако установи връзка – да съобрази в пълнота последиците от неговото действие.” (Определение № 2 от 13.03.2024 г. по конституционно дело №8/2024 г.). „Ако съответстващо на правото на ЕС тълкуване на приложимата вътрешна правна норма се окаже невъзможно, тъй като би противоречало пряко на смисъла на нормата (тълкуване contra legem), е налице противоречие, при което вътрешната правна норма трябва да бъде оставена неприложена[2] /…/, с резервата за съмнение за порок на относимата съюзна правна норма (ultra vires или друг) или за нарушаване на националната конституционна идентичност, при което ще е необходимо произнасяне на Съда на ЕС.” (Решение № 5 от 14. 6. 2022 г. по к. д. № 13/2021)[3]. Това е така, тъй като „Република България, като член на ЕС и по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Конституцията, е обвързана от принципите на непосредствена приложимост, примат и директен ефект на правото на ЕС (в този смисъл Решение № 14 от 12 октомври 2021 г. по к. д. № 14/2020 г.)” (Решение №...