Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК.

Образувано е по искане на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите гр. П., подадено чрез пълномощник – старши юрисконсулт Б. Ш, за отмяна на влязло в сила Определение № 1906/09.11.2016 г., постановено по административно дело № 2537/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С определението, чиято отмяна се иска, съдът е отменил действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за обезпечаване на доказателствата от 15.10.2016 г., потвърдени с Решение № 266/21.10.2016 г. на Директора на ТД на НАП гр. П..

В искането се сочи основанието по чл. 239, т. 5 АПК, като се твърди, че териториалният директор бил лишен от възможността да участва в производството по делото, за което научил едва с получаване на крайния съдебен акт. Твърди се, че в нарушение на чл. 152, ал. 4 АПК, жалбата не била изпратена за становище и не била изискана административната преписка. Молителят счита, че в следствие на нарушаване на съответните правила е бил лишен от участие по делото, поради което моли за отмяна на съдебното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – Пловдив. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.

На проведеното открито съдебно заседание по делото, молителят и ответникът по молбата – [фирма], редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по спора.

Върховният административен съд, след като взе предвид изложеното в искането за отмяна и събраните в хода на редовното съдебно производство доказателства, достигна до следните правни изводи :

Искането е процесуално допустимо, като подадено в срока, регламентиран в чл. 240, ал. 2 АПК и от страна по делото, за която съдебният акт, чиято отмяна...