Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници”,чрез юрк Йоцова и Йорданова срещу решение № 53 от 05.05.2016 г. по адм. д. №179/2015 г. на Административен съд-Сливен. Излагат се касационни основания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици.
Ответникът Т. Д. К.,чрез процесуалният си представител адв.. Н, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано, постановено при изяснена фактическа обстановка и безспорно установена липса на реално съкращение присъщите за длъжността функции.
Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна.
С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № 606/27.04.2015г. на директора на Агенция „Митници”, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във връзка с утвърдено длъжностно разписание от 27.04.2015г. на М. С е прекратено служебното правоотношение на Т. Д. К. за длъжността „старши митнически инспектор” с ранг ІІІ младши в М. С, отдел „Борба с наркотрафика”.Прието е, че заповедта е издадена от надлежно овластения орган и в изискуемата форма, но при липса на изискванията на правното основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради запазване на присъщите за длъжността функции. След обсъждане на приетите по делото ДР и ПДР за М. С / м. 05, м. 06, м. 07, м. 08., м. 09.,м. 10 и м. 11.2015г./, длъжностните характеристики, заповеди за командироване на митнически служители от други митници в М. С за периода 01.05.2015г. до 30.09.2015г., справка за командированите служители, графика за разпределение и за отчитане полагането на труд за отдел „Борба с наркотрафика” в М. С, заповеди за назначаване по служебно правоотношение на митнически служители, трудови договори с лица, назначени по ПМС № 66/1996г., във връзка с приетото без оспорване заключение на съдебно-икономическата експертиза, съдът е извел правен извод за липса на реално съкращение на щата, поради запазване на присъщите за длъжността на К. функции. Отчитайки пределите на оперативната самостоятелност на органа при извършване на реорганизацията и свързаното с нея съкращение, съдът е приел, че контрола за предпоставките по оптимизиране на дейността е допустим с оглед изискването по чл. 4, ал. 6 във вр. с чл. 6 АПК от АПК. В тази връзка е прието, че макар и да е безспорно установена намалената численост / с 22 щатни бройки, от които 7 щатни бройки за „старши митнически инспектор”, вкл. 2 щатни бройки в отдел „Борба с наркотрафика" на М. С/ към датата на извършените структурните промени /към 27.04.2015г./, е установено и последващо трансформиране на длъжности, заемани по трудово правоотношение в такива по служебно. Безспорно е установено от СИЕ и наличие на преназначаване за периода от 27.04.2015г. до 31.12.2015г. на 6 служители на длъжността „старши митнически инспектор”, по реда на подбора, както и липса на намаление в обема на работа - командироване на по-голям брой служители от освободените при съкращението такива от други митници в М. С / средномесечно 29 лица/. След извършена съпоставката между задачите, с които са били командировани служителите от други митници в М. С и функциите, изпълнявани от К. по длъжностната му характеристика е установено припокриване на същите, което сочи на запазването им. Отчетен е и факта, че след съкращението на щата на М. С към 27.04.2015г., са последвали почти ежемесечни структурни промени и системното ежемесечно командироване на голям брой служители, което е довело до значително по-високи разходи.
Решението е правилно, обосновано и законосъобразно.
Изяснената по делото фактическа обстановка сочи безспорно на липса на реално съкращение на длъжността, от която е освободен на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл Т. К., тъй като функциите и задълженията по длъжностната характеристика са запази и изпълнявани непосредствено след освобождаването му от командировани митнически служители, макар и не в съвкупност. Освен това е установено и последващо преназначаване на служители, вкл. „старши митнически инспектор”. Тези обстоятелства сочат на липса на действително съкращаване, изразяващо се в пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на длъжността. Следователно при упражняване на дискреционното правомощие да извършва преструктуриране на управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, административния орган не е съобразил принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 1 - 5 от АПК,като е опорочена и крайната цел, а именно: оптимизиране на дейността. Действително преценката за вида на структурната промяна, вкл. броя и вида на предвидените и запазени длъжности, съставлява преценка за целесъобразност на органа, но съблюдаването на изискването за оптимизиране на дейността и крайната цел за най-ефикасно изпълнение на възложените финкции попада извън тази целесъобразност, поради залегнали нормативни ограничения касаещи утвърждаване на структура, обща численост, нормативно установени длъжности и бюджет. Именно спазването на тези законовите ограничения, при упражняване на правомощието по чл. 2, ал. 3 ЗДСл в производството по проверка законосъобразността на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, съдът има компетентността да провери. Това му правомощие е в пряка връзка с изследване на основния въпрос на наличие на реално, а не формално /фиктивно/ съкращение в щата. В конкретния случай е допуснато нарушение на две от визираните по-горе изисквания, тъй като не е постигнато оптимизиране на дейността, а последицата от съкращението е частично изпълнение на функции от командировани служители и допълнително натоварване на бюджета /установено от експертисата/.
Поради това, въпреки че заповедта удовлетворява формалните изисквания на закона, извършеното "съкращаване на длъжността" е в явно несъответствие с неговата цел, което води до незаконосъобразност на процесната заповед и нейната отмяна на основание чл. 146, т. 5 от АПК., в който се е произнесъл административният съд с обжалваното решение.
С оглед на горното, решението следва да се остави в сила, тъй като не са налице релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Разноски не следва да се присъждат, тъй като не е заявено изрично акцесорно искане в тази насока от ответника.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 05.05.2016 г. по адм. д. №179/2015 г. на Административен съд-Сливен. Решението е окончателно.