Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационната жалба на Д. С. С. против решение № 252 от 18.12.2015 г. по адм. д. № 403/2015 г. по описа на Административен съд С. З /АС/. Със същото е отхвърлена като неоснователна жалбата му против заповед № АП-ОЛ-3д-307 от 27.08.2015 г. на Областния управител на област С. З, с която по подадено искане за изплащане на еднократно обезщетение съгласно Закон за изменение и допълнение на ЗПГРРЛ и на основание чл. 5, ал. 2, чл. 1, т. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗПГРРЛ, са постановени откази за уважаване на претенцията, основана на репресия, изразила се в незаконно задържане и отказ за уважаване на претенцията, основана на репресия, изразила се в незаконно изключване на С. като учащ и недопускането му да завърши образованието си по политически причини. В касационната жалба конкретно не са посочени касационни основания, но от изложеното в обстоятелствената й част се извлича довод за неправилност на решението по съображения, че противоречи на приложимия материален закон и е необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответната страна - Областният управител на област С. З изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Административен съд – С. З е образувано по подадена жалба от Д. С. срещу заповед № АП-ОЛ-3д-307 от 27.08.2015 г. на Областния управител на област С. З. С оспорената заповед са отхвърлени исканията на жалбоподателя за присъждане на еднократно обезщетение съгласно ЗПГРРЛ, за незаконно задържане от органите на МВР, и незаконно изключване на С. като учащ и недопускането му да завърши образованието си по политически причини.
За да достигне до този резултат, АС С. З е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила и целта на закона.
В частта от заповед № АП-ОЛ-3д-307 от 27.08.2015 г. на Областния управител на област С. З, обективираща отказ да се уважи претенцията на С., основана на твърдяно незаконно задържане административния съд е счел, че не са налице твърдяните нарушения и издадената заповед е законосъобразна. Прието е, че незаконно задържаните лица в поделенията на МВР не попадат сред лицата, които имат право на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ. Изложени са мотиви, че по отношение на тези лица, разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ предвижда право на добавка към пенсията в определен размер.
В частта от заповед № АП-ОЛ-3д-307 от 27.08.2015 г. на Областния управител на област С. З, обективираща отказ да се уважи претенцията на С. за присъждане на еднократно обезщетение за репресия, изразяваща се в незаконно изключване и недопускане да завърши образованието по политически причини, административния съд е приел, че и в тази част заповедта е законосъобразна и същата следва да бъде оставена в сила. Изложени са мотиви, че видно от събраните доказателства по делото –писма, свидетелски показания и др., както и становището на Комисията по чл. 4 от ЗПГРРЛ, не може да се установи дали спрямо С. е осъществена реално репресия, изразяваща се в незаконното му изключване и недопускане му да завърши образованието по политически причини. С оглед гореизложеното, първоинстанционния съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Д. С..
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение счита, че обжалваното решение е постановено след задълбочено, всестранно и пълно изясняване на релевантните за спора факти. Изводите на съда съответстват на материалния закон и са обосновани на събраните доказателства. Решението не страда от пороците посочени в касационната жалба.
Административен съд С. З е достигнал до правилни изводи, че в правомощията на административния орган – Областния управител на област С. З, е да се произнесе със заповед по основателността на искане за изплащане на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ, и когато такова искане е основано на твърдяна репресия, извън изброените в чл. 2 случай, същото се явява неоснователно.
Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение, счита за обосновани изводите на първостепенния съд, че в конкретния случай, не са представени никакви доказателства за задържане на С. в поделенията на МВР. Видно от писмо изх. № 27930/29.10.2009 г. на председателя на Комисията за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, се посочва, че „не са открити материали доказващи незаконно задържане”. Правилно решаващият състав е преценил, че от приложения от Сдружение с нестопанска цел „Децата и внуците на репресираните в България” документ и от приложените две декларации на Г. и Й. не може да се установи по безспорен начин твърдяното от жалбоподателя незаконно задържане в поделенията на МВР.
Административният съд С. З правилно е приел, че лицата по чл. 1, т. 2 от ЗПГРРЛ, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от същия закон имат право на добавка към пенсията в определен размер в съответствие с периода на задържане, като същите не подлежат на еднократно обезщетение по реда на чл. 2 от ЗПГРРЛ.
Обосновани са изводите за законосъобразност на обжалваната заповед и в частта и относно отказ за изплащане на еднократно обезщетение за репресия, изразило се в незаконно изключване и недопускане на С. да завърши образованието си по политически причини. Видно от писмо изх. № 94ДД-716/29.07.2008 г. на Министерството на образованието и науката в Държавен архив гр. С. е посочено, че обучение в Техникума по стъкларство към стъкларския завод В. К. в гр. С. е имало, но не е намерена документацията за периода 1954-1955 г.. Комисията по чл. 4 от ЗПГРРЛ неколкократно е сезирана, но същата е посочила, че не може да се обоснове извод за претърпяна репресия от лицето по политически причини. Жалбоподателят не е представил никакви други доказателства, а единствено от приложените декларации на Г. и Й. не може да се направи обоснован извод за претърпяна репресия.
Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на решението поради противоречие между приетите от съда като добросъвестно дадени показания на свид. Т. А. Е. и изводите на съда. Съдът правилно е счел, че показанията на свидетеля са добросъвестно дадени, но са неотносими към правния спор. Правилно АС е приел, че Областният управител на О. С. З в разглеждания случай действа при условията на обвързана компетентност, като оспорената в първоинстанционното производство Заповед № АП-01-ЗД-307/27.08.2015г. е издадена в съответствие с Решението на централната комисия, в съответствие с процесуалните правила, материалния закон и целта на закона.
С оглед на гореизложеното, решението на АС С. З се явява правилно и законосъобразно. Не са налице сочените касационни основания, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 252 от 18.12.2015 г., постановено по адм. дело № 403/2015 година по описа на Административен съд –С. З. Решението е окончателно.