Производството е по чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 1 АПК.

Образувано е по искане на адвокат Д. К, в качеството й на пълномощник на И. С. М. от [населено място] за отмяна на влезлите в сила решение № 8103 от 22.12.2014 г., постановено по адм. д. № 6373/2014 г. по описа на Административен съд – София-град, Първо отделение, 20-и състав и решение № 2811 от 14.03.2016 г. по адм. д. № 2052/2015 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение. Твърди се, че влязлото в сила решение от 21 юли 2016 г. на Европейския съд по правата на човека по делото „М. П срещу България” било ново обстоятелство и доказателство от съществено значение за делото. Друго новооткрито обстоятелство било наличието на писмена справка в ДАНС, послужила като фактическо основание за отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация № Л-32 от 26.03.2013 г. Иска се отмяна на съдебните решения и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Ответникът – Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, чрез служителя с юридическо образование Ж. В., в становище от 10.02.2017 г., поддържа теза за неоснователност на искането и моли същото да бъде оставено без уважение.

Искането за отмяна на влязлите в сила решения е постъпило в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна и процесуално е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения:

Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата съдържа три предпоставки, които следва да са налице при условията на кумулативност: нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото и които при...