Производството по делото е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес [населено място], [община] , [област]
, представлявано от управителя си Ж. Н. Ж., срещу решение № 1750/20.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2511/2013 г., по описа на Административен съд – Бургас. В жалбата са развити съображения за допуснато съществено нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
В съдебно заседание, редовно призован, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – О. С не представя по делото отговор на касационната жалба.
Редовно призован за съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
С посоченото по-горе решение, административният съд е отхвърлил исковата молба на [фирма] срещу О. С, обл. Бургас, подадена с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 92 921, 21 лева, представляващи пропуснати ползи, поради пропуснато подпомагане по СЕПП и по Натура 2000 за кампания 2013 г., настъпили в резултат на отменено Решение № 1678/27.08.2013 г. по адм. дело № 802/2013 г. на Административен съд – Бургас мълчалив отказ на кмета на О. С да се произнесе по искане с вх. № 12.00.90/04.02.2013 г. за издаване на разрешение...