Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).
Образувано е по жалба на С. А. М. от [населено място], обл. Шумен, против решението на Висшия съдебен съвет по т. 36 от протокол № 25 от 14.05.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 20% за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца" за нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 4 от ЗСВ.
Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушения на административнопроизводствени правила.
О. В съдебен съвет е оспорил жалбата в писмено становище.
Заинтересованата страна административният ръководител - председател на Районен съд – В. П е оспорил жалбата в писмено становище.
Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес против подлежащ на оспорване акт в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ.
Върховният административен съд, след като подложи на преценка доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
Дисциплинарното производство срещу жалбоподателя М. - съдия в Районен съд – В. П, е образувано с решение на В., взето по т. 6.1. от протокол № 11 от заседание на 12.03.2014 г., по предложение вх. № 11-00-004 от 04.03.2014 г. на петима членове на В.. Образувано е дисциплинарно дело № 7 / 2014 г., към което с определение от 27.03.2014 г. е присъединено по-късно образуваното дисциплинарно дело № 12 / 2014 г. съгласно решение на В. по т. 8.1. от протокол № 13 / 20.03.2014 г., взето по предложение на председателя на Районен съд – В.П.К е, че второто дисциплинарно производство се отнася до едни и същи дисциплинарни нарушения, извършени от съдията през един и същи период.
С решение № 10-00-016 от 02.04.2015 г....