Производството по делото е образувано по жалба на В. К. Н., С. К. К., Д. К. К., В. К. К., М. Л. Б., А. Б. Б. и В. Б. Б., представлявани от адв. М.Д. – Н., Д. С. П. и Й. С. С., действащи чрез адв. Д., Г. К. М., представляван от адв.П. и В. А. Б., представляван от адв.Г..

Жалбоподателите оспорват законосъобразността на Решение № 438 на Министерския съвет на Р. Б от 12.06.2015 г, за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 „Софийски околовръстен път от км. 0+780 до км 6+300 – изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства” на територията на Столична община, област С., в частта му относно определеният размер на дължимите им обезщетения, както следва:

- за отчуждаваният в цялост имот с КИ 68134.1324.2, намиращ се в землището на [населено място], район Надежда при Столична община, с площ от 4, 4 дка с размер на паричното обезщетение от 52 140 лева;

- за отчуждаваните 0, 078 дка от имот с КИ 68134.1362.12, намиращ се в землището на [населено място], район Надежда при Столична община, с обща площ от 9, 901 дка с размер на паричното обезщетение от 924 лева.

Жалбоподателите твърдят, че определените размери на паричните обезщетения са занижени и несъответстват на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до имотите им, както и не съответстват на размерите на обезщетенията, постигнати при уреждането на споровете чрез споразумения, касаещи решение № 811 на МС от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "С. скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област С..

Ответната страна - Министерски съвет на Р. Б, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част.

Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители вземат становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

С решение № 100-2 от 10.03.1999 г. на общинска служба по земеделие и гори „Н. И“, [населено място] за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място] е възстановена на наследниците на М. Н. Й. собствеността върху нива от 9, 900 дка, ІV-та категория, в м. „Чучулица“, представляваща имот № 059012 по плана за земеразделяне и нива от 4, 401 дка, ІV-та категория, в м. „Чучулица“, представляваща имот № 055002 по плана за земеразделяне.

Видно от представените по делото скици на двата имота, издадени въз основа на одобрената кадастрална карата и кадастрални регистри със заповед РД–18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, имотите се намират в район „Надежда“, м. „Чучулица – Т.“, имат начин на трайно предназначение като земеделска територия и с начин на трайно ползване като ниви. Съгласно одобрената кадастрална карта и регистри възстановеният под № 059012 по плана за земеразделяне имот е с кадастрален идентификатор 68134.1362.12 и с площ от 9, 899 дка, а възстановеният под № 055002 имот - с кадастрален идентификатор 68134.1324.2 и с площ от 4, 399 дка.

От представянето по делото Удостоверение за наследници на М. Н. Й., същият е починал през 1962 г. като към настоящия момент негови наследници по права линия, респ. собственици на отчуждаваните имоти са изброените по – горе жалбоподатели.

Със сега оспорваният административен акт, МС е отчуждил от жалбоподателите във връзка с изграждане на обект "Път II-18 „Софийски околовръстен път от км. 0+780 до км 6+300 – изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства” на територията на Столична община, област С. изцяло имот с КИ 68134.1324.2, определяйки парично обезщетение в размер на 52 140 лева, и 0, 078 дка от имот с КИ 68134.1362.12 срещу 924 лева.

Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗДС/ отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС – посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците.

Отчуждаваните площи от имотите са съобразени и с влезлия в сила, неоспорван от жалбоподателите, подборен устройствен план – парцеларен план за обекта, одобрен със заповед № РД-02-15-3/09.01.2015 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

При издаването на отчуждителното решение са спазени административно-производствените, посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти, чието възлагане е направено на 02.04.2014 г. ,

видно от представения и неоспорен като доказателство по делото договор № Д-44/02.04.2015 г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“ и [фирма].

По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждените имоти, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с §1а, т. 2 и т. 4а от ДР на ЗДС. По представеното от вещото лице на 09.10.2015 г. заключение, размерът на паричното обезщетение (РПО) за имот с КИ 68134.1324.2 възлиза на 27 311 лева, а за отчуждените части от имот с КИ 68134.1362.12 – 484 лева. Заключението на вещото лице е изведено въз основа на шест установени по делото годни пазарни свидетелства, изпълващи изискванията на §1а, т. 2 от ДР на ЗДС за начина на установяване на пазарните цени за имоти със сходни характеристики, намиращи с в близост до отчуждаваните – район „Надежда“, и сключени в периода 02.04.2014 – 02.04.2015 г. Съдебно-оценителната експертиза е приета в съдебно заседание от 12.10.2015 г. след разпит на вещото лице, което поддържа даденото заключение за стойността на дължимите РПО-та за двата имота.

По делото са допуснати по искане на жалбоподателите и допълнителни задачи към приетата С., а именно: Да се даде заключение за пазарната цена на отчуждените имоти, предмет на делото, като се използват за пазарни аналози и всички споразумения, сключени по дела, образувани срещу Решение № 811/21.12.2013 г. на МС; Да се направи оценка без да се взимат предвид продажни цени равни и под данъчните оценки на съответните имоти.

Допълнителното заключение е депозирано на 13.11.2015 г. като вещото лице е посочило, че при отчитане на процесните споразумения, касаещи Решение № 811/21.12.2013 г. на МС и установяващи цена от 20, 05 лв. дка, РПО за двата процесни имота възлиза на 88 220 лева за имот с КИ 68134.1324.2 и на 1564 лева за имот с КИ 68134.1362.12. При изследване на сделките, сключени при стойности равни на данъчните оценки на имотите, вещото лице е заключило, че остойностяването би било некоректно, доколкото нито една от допустимите за сравнение сделки не е със съответстващи на характеристиките им данъчни оценки. При разпита на вещото лице в съдебно заседание от 25.01.2016, същото е заявило, че в основното заключение са използвани няколко сделки, като в две от тях данъчната оценка на имотите е съставена съобразно факта, че са декларирани като урбанизирана територия. Посочило е, че стойности от порядъка на 20 (двадесет) лв. на кв. м. са стойности на имоти в урбанизирана територия. Изведените стойностите са съгласно Наредба за данъчна оценки на земеделски земи, от която е видно, че максималната стойност за І - ва категория земеделска земя в България при максимални параметри е 0, 31 (тридесет и една) ст. на кв. м. В тази връзка е обяснило, че земите, които са използвани в първоначалната експертиза са ІІІ - та, IV - та, V - та и VI - та категория, поради което данъчната им оценка е под 0, 31 (тридесет и една) ст. на кв. м., от което е направен извод, че данъчна оценка от порядъка на 20 (двадесет) лв. - 25 (двадесет и пет) лв. на кв. м. няма как да бъде получена технически за земеделска земя.

При така установеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС „равностойно парично обезщетение” е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС.

Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план /ПУП/, който предвижда изграждане на национален обект, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. В случая имотите на жалбоподателите са безспорно земеделска територия в границите на район Надежда и именно сключените сделки с имоти със сходни характеристики в този район, в относимия период (02.04.2014 г. - 02.04.2015 г.) и отговарящи на изискванията на закона е следвало да послужат при определяне на дължимото се парично обезщетение. Съдът намира, че при приложение на посочените по-горе критерии за определяне на дължимото се равностойното парично обезщетение, обезщетението за отчуждените имоти на жалбоподателите е следвало и е определено от административния орган въз основа на сключени сделки, отговарящи на изискванията на §1а, т. 2 от ДР на ЗДС. При правилно възприетия начин на оценка, неправилно административният орган е определил обезщетение в размер от 52 140 лева за имот КИ 68134.1324.2 и от 924 лева за имот с КИ 68134.1362.12, използвайки само част от относимите пазарни аналози. Съдът като кредитира заключението по основата експертиза, намира, че стойностите на обезщетението възлизат на 27 311 лева за отчужденият имот, респ. 484 лева за отчуждените 0, 078 дка.

Съдът не кредитира заключенията на вещото лице, дадени с допълнителната С.. Това е така, защото от една страна ползваните от вещото лице споразумения, относими към законосъобразността на Решение № 811/21.12.2013 г. на МС по съществото си не представляват „пазарно“ свидетелство, а от друга – при наличие на установени повече от две годни пазарни свидетелства, редът за определяне на РПО в зависимост от данъчните оценки на имотите е неприложим по арг. от чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС във вр. с ал. 2 от ЗДС.

Вещото лице по делото установи, че данъчните оценки на земеделските имоти, предмет на изследваните от експерта сделки, съответстват на параметри относими към имоти, включени в урбанизирани територии. В тази връзка, възраженията на адв. Г. за изключване от първоначалната С. на сделките, сключени на цена равна или под данъчната оценка на имотите се явяват неоснователни.

По отношение на споразуменията, сключени в хода на съдебните производства, имащи за предмет законосъобразността на определените парични обезщетения за отчуждаваните имоти по силата на Решение № 811/21.12.2013 г. на МС, съдът намира, че те не могат да бъдат годни доказателства, установяващи пазарната цена на сега отчуждаваните имоти.

Макар по съществото си споразуменията да представляват административен договор (сделка), заместващ оспорвания административен (отчуждителен ) акт, в частта за стойността на придобиваните от държавата имоти, то тези споразумения не могат да служат като годно пазарно свидетелство, влияещо или определящо стойностите на придобиваните от държавата имоти по сега разглеждания административен акт.

Съгласно §1а, т. 2 от ДР на ЗДС, пазарната цена за отчуждаваните имоти се определя като осреднена цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката. В практиката на ВАС по оспорване на Решение № 811/21.12.2013 г. на МС е установено, респ. е служебно известно на настоящия състав, че датата на възлагане на оценката от страна на А. по това отчуждително решение е 13.09.2012 г. чрез договор №РД-37024 от посочената дата. При това положение и при съобразяване на §1а, т. 2 от ДР на ЗДС, относимия период за определяне на пазарните цени на имотите към Решение № 811/21.12.2013 г. на МС обхваща времето от 13.09.2011 г. до 13.09.2012 г.

Видно от представения и неоспорен като доказателство по делото договор № Д-44/02.04.2015 г., сключен между А. и [фирма] и при съобразяване с нормата на §1а, т. 2 от ДР на ЗДС, съдът намира за установено, че сега оспорваното решение № 438/12.06.2015 г. на МС е издадено при относим ценови период 02.04.2014 - 02.04.2015 г. При така изложеното следва изводът, че използването на споразуменията по решение № 811/21.12.2013 г. като свидетелства, установяващи пазарните цени на процесните имоти към периода 02.04.2014 г. – 02.04.2015 г. е неуместно и противоречащо на ЗДС.

Споразуменията по решение № 811/21.12.2013 г. на МС като вид административен договор нямат за пряка цел удовлетворяването на стопанския интерес на страните, такъв какъвто биха имали и защитавали в условията на свободен и конкурентен имотен пазар. Административното споразумение като акт на насрещни волеизявления на страните по него, одобрен от съда и сключен при условията на чл. 178 от АПК, има своето значение за приключването на един съдебен спор относно законосъобразността на даден административен акт чрез постигане на съответстващо на приложимия материален закон разрешение, което да замени (обезсили) оспорвания акт, Съгласно чл. 20, ал. 8 от АПК, споразумението замества административния акт, а съгласно чл. 178, ал. 6 от АПК потвърденото (от съда) споразумение има значението на влязло в сила съдебно решение. По аргумент от чл. 178, ал. 4 от АПК и чл. 20, ал. 4 от АПК, одобряването на споразумение винаги води до обезсилване на издадения административен акт и заместването му от постигнатото между страните съглашение относно законосъобразното приложение на материалния закон.

Одобрените от съда споразумения по решение № 811/21.12.2013 г. на МС отразяват доброволно уреждане на спор за законосъобразността на оспорвания акт, което уреждане е санкционирано (одобрено) от съда като непротиворечащо на ЗДС – чл. 178, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 141, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Този момент в случая е 21.12.2013 г. или с друг думи, макар споразуменията да са сключени след тази дата, то те удостоверяват стойността на паричните обезщетения, респ. пазарните цени на отчуждените имоти, не към момента на сключването им (одобряването им), а към датата на издаване на акта. Нещо повече, както бе обяснено по – горе, по аргумент от § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, като краен резултат споразуменията отразяват пазарна цена, съществувала в периода 13.09.2011 г. до 13.09.2012 г. в землището на район „Надежда“, която е следвало да бъде надлежно установена от органа към 21.12.2013 г.

Поради тази причина, макар правните последици от сключването на споразуменията да установяват възмездни отношения между страните и същите да са свързани с насрещни доброволни волеизявления на страните, включително на участващите административни органи, то споразуменията според настоящия съдебен състав не могат да се приравняват нито като сделки „с имоти за покупко - продажба“, нито като „други възмездни сделки“ по см. на §1а, т. 2 от ДР на ЗДС.

Институт на споразумението, уреден в чл. 20 и чл. 178 от АПК е въведен за първи път в националното ни право с приемането на цитирания процесуален закон. Целта му е създаването на предпоставки за бързо, доброволно и взаимно приемливо разрешаване на спорни правоотношения, регулирани от административното право. Сключването му зависи от волята на страните, като в хипотезата на висящ съдебен спор, съдът по аргумент от чл. 9, ал. 4 от АПК и принципа на служебното начало, е длъжен да съдейства на страните за сключване на споразумение. В конкретния случай, с определения от 12.10.2015 г. и от 16.11.2015г. съдът е дал възможност на страните и ги е покнсали да достигнат до споразумение, но такова не е постигнато. При сключване на спорацумение по делото, правамощията на съда се ограничават съгласно чл. 9, ал. 4 от АПК до оказавене на съдействие по повод постигането на споразумение, но съдът не може да замести волята на страните за постигането на такова.

Що се касае до представената от адв. Д. – Н. с молба от 16.12.2015 г. справка за извършените от Столична община сделки по разпореждане с имоти частна общинска собственост, находящи се на територията на район „Надежда“ за периода 02.04.2014 до 02.04.2015 г., съдът намира, че същата е неотносима към предмета на доказване по делото.Достатъчно е да се отбележи, че и петте сделки, за които свидетелства справката, касаят имоти, намиращи се в урбанизирана територия. Предмет на сравнителен анализ в това производство са пазарните цени на нивите в район „Надежда“. Нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС изисква условието „подобни характеристики“ между отчуждаваните имоти и имотите, чийто пазарни цени служат за намиране на дължимото парично обезщетение. Такава подобност липсва, спрямо която и да е от сделките, посочени в справката.

С оглед изложеното и тъй като размерът на паричното обезщетение, установен по делото е по нисък от определения от административния орган, то съдът намира, че следва да отхвърли жалбата като неоснователна, за да бъде спазено правилото за неувреждане интереса на оспорващите административния акт лица.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ

жалбата на В. К. Н., С. К. К., Д. К. К., В. К. К., М. Л. Б., А. Б. Б. и В. Б. Б., Д. С. П., Й. С. С., Г. К. М. и В. А. Б. против Решение № 438 на Министерския съвет на Р. Б от 12.06.2015 г, за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 „Софийски околовръстен път от км. 0+780 до км 6+300 – изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства” на територията на Столична община, област С., в частта му относно определеният размер на паричните обезщетения за имот с КИ 68134.1324.2, намиращ се в землището на [населено място], район Надежда при Столична община, и отчуждаваните 0, 078 дка от имот с КИ 68134.1362.12, намиращ се в землището на [населено място], район Надежда при Столична община.

Решението не подлежи на обжалване.