Образувано е по касационната жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощник, против решение №6359 от 22.10.2015 год., постановено по адм. д. №12328/ 2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед №742/18.11.2014 год. на председателя на К.. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди, че издадената заповед е мотивирана от фактическа и правна страна, че е осъществено нарушението от страна на [фирма] на изискванията за безопасност на предлаганите нехранителни стоки, че британски стандарт BS AU 258:1995 е използван при проверката в съответствие с Директива 2001/95/ЕО. Иска отмяна на решението като неправилно. Претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Ответникът - [фирма], оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмена молба. Претендира разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Първоинстанционният съд е установил, че производството пред Комисията за защита на потребителите е започнало по получено уведомление на Агенция "Митници" за осъществен внос от [фирма] на 1008 броя ластични въжета за багаж, внос от Китай. На 11.09.2014 г. е извършена проверка, за която е съставен констативен протокол, иззети са проби. В Изпитвателен център "Алми тест" е извършено изпитване на мостри от тази стока и е съставен изпитвателен протокол. Изготвено е и експертно мнение на проверяващия. Направени са изводи, че ластичните въжена не издържат при определената стойност и допуск на показателя 400 N/ 1 мин., а куките се отварят на 180N/ 1мин. Изведено е заключение, че пробите не отговарят на физико-механичните изисквания за безопасност, заложени в стандарт BS AU 258:1995, по показателя сила на опън, водещ до разрушаване на куката и опасност от нараняване.
Въз основа на тези констатации председателят на К. е издал оспорената заповед, с която е наредил на [фирма] да не пуска на пазара ластични въжета за багаж, подробно описани в заповедта, като стока, опасна за здравето и безопасността на потребителите.
От правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е доказан по несъмнен начин релевантният факт за приложение на сертифициран европейски или национален метод за изпитване на стоките. Заключил е също, че административният акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради което го е отменил. Решението е правилно. С разпоредбата на
чл. 69, ал. 1 З. се въвежда задължение за производителите/дистрибуторите на стоки да предлагат на потребителите само безопасни стоки. Легална дефиниция на понятието "безопасна стока" се съдържа в дефинитивната норма на
чл. 70, ал. 1 З., според която безопасна е всяка стока, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното използване, привеждането й в експлоатация, инсталирането (монтирането) и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е минимален и съвместим с употребата на стоката и е смятан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид заложените в т. 1 - т. 5 критерии, въз основа на които се извършва преценката дали една стока е безопасна или не. С тази разпоредба националният зако нодател въвежда
задължението на производителя, респ. търговеца/дистрибутора на стоката, заложено в чл. 3 от Директива 2001/95/ЕО, а именно, че в продажба се пускат само безопасни стоки. На това задължение съответства задължението на държавата и прякото упълномощаване на държавните орг
ани по силата на чл. 8, т. 1, б"а" от Директивата да извършат съответните проверки за безопасността на стоките. Съгласно
чл. 72 З. производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. Т.е., независимо от кого е произведена или закупена стоката, производителят/търговецът има задължение да предлага такава стока, която съответства на нормативно установените изисквания за безопасност. От представения протокол за изпитване от "Алми тест" се установява, че взетите за изпитване проби на ластични въжета за багаж не съответстват на нормативните изисквания за безопасност, предписани по приложения от изпитвателния център стандарт BS AU 258:1995. Съдът е установил, че това е национален британски стандарт, като въпреки дадените задължителни указания на ответника-издател на заповедта, последният не е доказал по категоричен начин дали същият е въведен като български стандарт по силата на чл. 46 ЗНС или е одобрен европейски стандарт за този вид стоки.
По делото няма доказателства за валидността на стандарта към датата на извършване на проверката.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗНС (ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА СТАНДАРТИЗАЦИЯ) българските стандарти се идентифицират с буквено и цифрово означение като буквеното се състои от буквите БДС и други буквени означения в случаите на въвеждане на европейски или международни стандарти. Съгласно чл. 46 ЗНС европейските стандарти се въвеждат в България като български, а чл. 47 ЗНС установява, че европейските стандарти се въвеждат идентично като български, като потвърждение за прилагането им като български се извършва чрез издаване на национална страница за потвърждаване или чрез обявяване в официалния бюлетин на Българския институт по стандартизация.
Извършването на съвместни програми на органите за защита на потребителите на държавите-членки не освобождава административния орган от доказването на релевантните обстоятелства.
Системата RAPEX, на която се позовава касаторът, е система на Общността за бърз обмен на информация и на процедурата по нотификация, установена съгласно чл. 11 от Директива 2001/95/ЕО. Тази система помага да се предотвратява и ограничава доставката на продукти, които представляват сериозен риск за безопасността и здравето на потребителите, улеснява мониторинга на ефективността и последователността на надзора на пазара. С тази система са създадени и насоките на процедурата по нотификация, утвърден е стандартен формуляр. С тази система е въведено задължително нотифициранена всички категории превантивни и ограничителни мерки, предприети във връзка с търговията и употребата на потребителски продукти, представляващи сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите. Нотификация, съгласно определението на думата в Българския тълковен речник, означава съобщение, уведомление, известие. Т.е. тази система е за обмен на информация. Задължително условие е провеждането на производство по установяване безопасността на стоката, което обаче изисква съответствие с нормативните изисквания и стандарти. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, използваният
британски стандарт BS AU 258:1995 няма данни да е общоевропейски или национален утвърден стандарт за съответствие.
На следващо място, правилен е първоинстанционният извод, че независимо от подробното описание на процесната стока и на резултатите от тестването й, заповедта не съдържа необходимите правни основания. Заповедта е мотивирана с чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от У. правилник на Комисията за защита на потребителите, във връзка с чл. 87 от ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ). Тези разпоредби регламентират правомощията на административния орган, след като установи, че стоката е опасна за потребителите. Но за да упражни правомощията си - да наложи забрана за пускане на пазара на стоката и да предприеме съпътстващи мерки, законът изисква установяване опасността на стоката. Кога една стока е опасна се посочва в чл. 70 и 71 З.. Коя от хипотезите на тези две разпоредби органът е приел, че е приложима в случая, не е посочено в оспорения акт. Не е посочено и в приобщения към мотивите на заповедта протокол за изпитване. Още повече, както е посочил и съда, нормата на чл. 71 З. съдържа различни хипотези, като две от тях са необорими презумпции – алинея 1 и 2, а алинея 3 съдържа шест хипотези. След като органът не е посочил правното основание, въз основа на което е приел за доказан правопораждащия за налагане на мярката юридически факт – опасността на стоката, това е лишило съда от възможност да извърши контрол за законосъобразност на оспорената заповед и е основание за нейната незаконосъобразност.
Предвид изложеното, решението на Административния съд С.-град е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното писмено искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноските за касационното производство и предвид представените писмени доказателства за действително реализирани съдебни разходи, Комисията за защита на потребителите следва да заплати на дружеството разноски в размер на 480 лв. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №6359 от 22.10.2015 год., постановено по адм. д. №12328/ 2014 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите с адрес в [населено място], пл. "С." № 4А да заплати на [фирма] със седалище в [населено място], [улица] направените по делото разноски в размер на 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева).
Решението е окончателно.
Особено мнение: