Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. Х., гражданин на Р. Т, срещу решение № 66 от 08.04.2015 г. по адм. д.№ 17/2015 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу

отказ за влизане в страната рег. №0125914002612/22.07.2014 г., издаден от граничен полицай на ГКПП – “Капитан А..

Излага касационни основания за неправилност на решението, при постановяване на решението си съдът не е взел предвид изложените в жалбата нарушения на закона при издаване на отказа, за който не е съставен протокол с мотиви, не е представена заповед, не е отбелязан срока на действие на забраната, не е цитиран акта на основание на който е постановен отказа, посочено е само основанието чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. На жалбоподателя не е била връчена заповедта на основание на която е наложена мярката, не му е известен органа издал тази заповед, който не е предприел действия за уведомяването му по реда на чл. 26 АПК, жалбоподателят е нямал информация, че такава заповед съществува, а съдът е изложил доводи, че липсват данни заповедта, въз основа на която е издаден отказа да е обжалвана. Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба съдът е установил, че със Заповед рег. №З-2564/18.07.2014 г., издадена от Председателя на Д., н

а основание чл. 42з, ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 и чл. 44 ал. 1 от ЗЧРБ, поради това, че има данни, че лицето дей

ства против сигурността на страната, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка “забрана за влизане в страната за срок от 5 години” и е отнето правото му на пребиваване в РБългария. Наличието на тази заповед е достатъчно за предприемане на действия от органите за граничен контрол за недопускане на лицето да влезе на територията на РБългария, респ. за връчване на Единен стандартен формуляр за отказ за влизане в страната.

Прието е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че заповедта за налагане на мярката не му е връчена, както и че не е уведомен по реда на чл. 26 от АПК за започналото срещу него административно производство. При издаване на отказ за влизане в страната административният орган действа в условията на обвързана компетентност, а доколкото със Заповед рег. №З-2564/18.07.2014 г. на Председателя на Д. е отнето и правото на пребиваване в РБългария на чуждия гражданин и съгласно чл. 44 ал. 4 т. 1 от ЗЧРБ тази заповед подлежи на незабавно изпълнение, то правилото на чл. 26 ал. 1 от АПК в случая не намира приложение.

Неоснователно е и възражението, че в оспорения отказ не е посочен срокът на наложената забрана. Посочването на такъв срок е изискване, относимо към заповедта за налагане на принудителната мярка, а предмет на настоящото производство е последващият тази заповед отказ за влизане в страната, обективиран в Единен стандартен формуляр. Решението е правилно.

Неоснователни са доводите за неправилност на решението, които по същество възпроизвеждат възраженията направени пред първоинстанционния съд и са счетени от съда в решението за неоснователни. Съдът е изложил законосъобразни мотиви по всички доводи на жалбоподателя.

При постановяване на решението съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния спор. Правилно е определен предмета на оспорване - отказ за влизане в страната от 22.07.2014 г., изготвен от граничен полицай от ГКПП - К.А.. Актът е издаден от компетентен орган и в рамките на правомощията му. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Инструкция № I-з-1405/2009 г. при извършване на гранична проверка и установяване на липса на основание за влизане на чужденец, проверяващият орган съставя единен стандартен документ и обработва документите на чужденеца в съответствие с решението за отказ за влизане. В тази насока са и разпоредбите на чл. 16, ал. 2 и 3 на ЗЧРБ, съгласно които органите за граничен контрол могат да не допускат влизане в България на чужденец в случаите по чл. 10, ал. 1 и при отказ се връчва посочения единен формуляр. От приетото като доказателство заверено копие на отказ се установява, че като причина за постановяването му е вписана забрана за влизане в страната с правно основание чл. 10, ал. 1, т. 1от ЗЧРБ, поради данни, че действа против сигурността на страната. В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 13 от Регламент № 562/2006 г. на ЕП и Съвета за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите, на гражданин на трета страна се отказва влизане, ако не отговаря на условията за това, а отказът се предоставя чрез стандартен формуляр, попълнен от компетентния според националното законодателство орган да налага отказ за влизане. Актът е аргументиран с посочване на точните причини за отказа. Преценката на съда, направена с оглед приложимата регламентация, обосновава правилния извод, че отказът е издаден при наличие на предпоставките за налагане на мярката. Посочването на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ и позоваването на вписване в националния списък със забрана за влизане съставляват правно и фактическо основание на акта. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 отказ за влизане в страната се постановява за чужденец, който с действията си поставя в опасност сигурността или интересите на държавата или за когото има данни, че действа против сигурността на страната. От Заповед № 3-2564/18.07.2014 г. на Д. е видно, че на лицето е наложена забрана на основание чл. 42з във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, а дали е съобщена на адресата е неотносимо към настоящия спор. Заповедта за налагане на мярката, съгласно чл. 44, ал. 4, т. 2 от ЗЧРБ подлежи на незабавно изпълнение, поради което липсата на връчване не се отразява на действието й. Освен това при издаване на отказ за влизане в страната административният орган действа при условията на обвързана компетентност и наличието на условията на правната норма предпоставя постановяване на отказа. Поради това се налага извод, че като е направил извод, че актът е законосъобразен, съдът е приложил правилно материалния закон. Не са налице нарушения на съдопроизводствените правила и правния извод е в съответствие с доказателствата.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 66 от 08.04.2015 г. по адм. д.№ 17/2015 г. на Административен съд Хасково. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: