Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – В. срещу решение № 156 от 15.05.2015 г., постановено по адм. дело № 678/2014 г. от Административен съд – Враца. С него съдът е отхвърлил протеста на прокурора против заповед № 882/24.06.2013 г. на кмета на [община], с която [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], област В., е определен за купувач на общински имот, находящ се в [населено място], ЦГЧ, кв. 166, УПИ – X-298, [улица], представляващ ПИ с идентификатор 12259.1019.298 по КК на [населено място], отреден за обществено строителство с площ от 249 кв. м.

С протеста се твърди наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според протестиращия прокурор при обособяването на имота от УПИ IX-256, предназначен за жилищно строителство, обособената част представлявала озеленена площ за ограничено обществено ползване по смисъла на чл. 61, ал. 3 ЗУТ, поради което била публична общинска собственост и следвало да се приложи чл. 62, ал. 2 ЗУТ. Освен това имотът не отговарял на изискванията на чл. 19 ЗУТ, поради което за него важала забраната на чл. 200 от същия закон за придобиването му чрез правна сделка. При проведената тръжна процедура били нарушени и императивните разпоредби на чл. 51, ал. 2, чл. 52 и чл. 53 от Наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОбС.

Ответната страна – кметът на [община] в писмени бележки оспорва протеста като неоснователен и недоказан.

Заинтересованата страна – [фирма] не ангажира становище по протеста.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест. Правилен и в съответствие с доказателствата по делото и относимите правни норми бил изводът на съда за законосъобразност на процесната заповед.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира подадения в срока по чл. 211, ал. 2 АПК и от надлежна страна касационен протест за процесуално допустим. Разгледан по същество той е неоснователен по следните съображения:

От данните по делото се установява, че със заповед № РД 02-14-475/23.12.1987 г. на Комитета по Т. към МС е одобрен кадастралния, застроителния и регулационния план на централната част на [населено място]. По този план теренът на имот с идентификатор 12259.1019.298 по КК, попада в границите на УПИ – VIII, кв. 166, който е с предназначение „за жилищно строителство”, като е част от квартал отреден „за жилищен комплекс”. С решение № 959, взето с Протокол № 72 от 19.04.2011 г. на Общински съвет В., е одобрен план за регулация на [населено място]. С този регулационен план не е разработен и приет застроителен план за имотите. Изменението на плана се състои в изменения на регулационни граници, като за образуване на УПИ-Х 298, кв. 166 се отделя площ от 249 кв. м. от УПИ-VІІІ, кв. 166 по стар план от 1987 г. на ЦГЧ. С решение от 17.04.2014 г. по адм. дело № 621/2013 г. на Административен съд - Враца се отхвърля протеста на Окръжна прокуратура - В. против този регулационен план с искане за обявяване на неговата нищожност, в частта относно обособяването на УПИ Х-298, кв. 166 по плана на [населено място].

С решение № 366, взето по Протокол № 30 от 26.02.2013 г., ОбС - В. е приел програма за управление и разпореждане с имотите общинска собственост през 2013 г. В т. 1.1 от програмата имотът, предмет на оспорената заповед, е предвиден за продажба чрез публичен търг. На база приетото решение и одобрената програма за продажба на имоти със заповед № 747/28.05.2013 г. на кмета на [община] е обявен публичен търг с тайно наддаване за продажба на недвижими имоти - общинска собственост. В т. 2 от него фигурира незастроен урегулиран поземлен имот, отреден за обществено строителство, находящ се в [населено място], ЦГЧ, кв. 166, УПИ Х 298, [улица]ПИ с идентификатор 12259.1019.298 по КК, с площ от 249 кв. м., актуван с АОЧС № 1197/ 23.03.2007г. Със заповедта е определена датата, часа и мястото на провеждане на търга, условията за участие, необходимите документи, началната тръжна цена и първоначалният депозит. Обявата за провеждане на търга е публикувана във вестник “Зов” на 29.05.2013 г. Съставен е и констативен протокол от 28.05.2013 г. за публикуване на материалите за одобрение на търга на официалната интернет страница на общината.

Със заповед № 870/18.06.2013 г., издадена на основание чл. 35, ал. 1 от ЗОбС във връзка с чл. 51, ал. 3 от НРПУРОИ кметът на общината е определил състава на комисията по провеждане на търга. За работата си комисията е съставила протокол от 19.06.2013 г., в който е отразено, че за процесния обект са подадени 2 броя заявления, като кандидатът [фирма] не е представил документ за внесен депозит, поради което не е допуснат до участие в търга. В протокола за процесния обект на първо място е класиран кандидатът [фирма]. Със заповед № 882/24.06.2013 г. на кмета на [община] [фирма] е определен за спечелил търга и купувач на процесния недвижим имот за сумата 35 750 лева без ДДС.

По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), според заключението от която ПИ с идентификатор 12259.1019. 298 по КК на [населено място], представляващ УПИ Х-298, кв. 166, ЦГЧ – В. по регулационен план, одобрен – 2011 г. Той е с предназначение „за жилищно строителство”. По регулационен план, одобрен – 1987 г. процесният терен не е самостоятелно обособен, а е част от УПИ със същото предназначение. Според вещото лице по застроителен план на града, одобрен – 1987 г., условният знак на терена сочи зелени площи на парцел, който е отреден за жилищен комплекс. На терена и парцела няма надпис и определение „за озеленяване”, но съгласно нормите за проектиране е необходимо отделяне на определен процент от всеки УПИ за озеленяване. Според сега действащият ПУП, одобрен през 2011 г., за имота няма определено предназначение – за озеленяване, тъй като няма разработен застроителен план към регулационен план от 2011 г. Според експерта по означенията върху регулационния план няма данни да е отреден или да не е отреден за зелени площи, а има фиксирана зона – „Ц”, което съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ, бр. 13 от 13.01.2004 г.) е смесена централна зона.

За да отхвърли протеста против заповед № 882/24.06.2013 г. на кмета на [община], съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. При провеждането на търга, както и при издаването на оспорената заповед не били допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да водят до отмяната й. Възражението относно назначаването на тръжната комисия един ден преди провеждане на търга било неоснователно, тъй като дори и чл. 51, ал. 2 от Наредбата да предвиждал, че същата се назначава със заповедта за обявяване на търга, това нарушение не било съществено. Времето на извършване на това процесуално действие, с оглед неговия вътрешноорганизационен характер, стига да било преди търга, не се отразявало на провежданото производство. Съдът не е възприел и възражението за нарушена процедура, тъй като бил оценяван само един участник. От данните по делото се установявало, че са изпълнени изискванията на чл. 53, ал. 1, т. 2 от Наредбата, тъй като са били подадени две заявления за участие, които са били достатъчни и не е имало пречка да се проведе търга.

Заповедта била издадена и при спазване на материалния закон. Неоснователно било възражението за незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ЗУТ. Дори да се приемело, че теренът, където попада имотът, преди промяната на ПУП от 2011 г. е бил озеленена площ за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, допълваща зелената система по смисъла на чл. 61, ал. 3, предложение първо от ЗУТ, същият имот, не попадал в хипотезата на чл. 61, ал. 4 ЗУТ, от което следвал изводът, че с процесната заповед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗУТ не е нарушена, тъй като имотът не попада в предвидените в този текст хипотези, за които е налице забрана за продажба. Наред с посоченото никъде по делото нямало доказателства, че имотът е публична общинска собственост, която е предназначена за озеленяване.

Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за неговата отмяната. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, като въз основа на нея е стигнал до обосновани правни изводи.

Правилно съдът е приел, че след като процесният имот и по регулационния план, одобрен през 2011 г. и по предходния от 1987 г. е с предназначение „за жилищно строителство” дори да се приеме, че представлява озеленена площ за ограничено ползване по смисъла на чл. 61, ал. 3 ЗУТ, същият не попада в хипотезата на чл. 61, ал. 4 ЗУТ. Както е посочило и вещото лице, нормитивните изисквания за проектиране предвиждат определен процент от всеки УПИ да бъде отреден за озеленяване. Това обаче не прави озеленената площ публична общинска собственост. След като в първите две алинеи на чл. 61 се определя, че в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система и кои са озеленените площи, представляващи основа на зелената система, в ал. 3 на същия законов текст се определя, че допълващи зелената система са озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и озеленените площи с друго специфично предназначение – гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения. Съгласно чл. 61, ал. 4 ЗУТ, озеленените площи по ал. 2 и площите със специфично предназначение по ал. 3 - собственост на държавата и общините, са публична собственост. Процесният имот не попада в никоя от посочените в този текст хипотези. Същият не е определен за озеленяване, за да бъде част от основата на зелената система, нито пък може да се определи като площ със специфично предназначение. Поради това няма как да се приеме, че имотът е публична общинска собственост. Още повече, че имотът е актуван като частна общинска собственост. Актът се ползва с обвързваща материална доказателствена сила и неговото съдържание не е оспорено по предвидения процесуален ред.

Неоснователно е възражението за нарушаване на забраната на чл. 200 ЗУТ, поради противоречие с чл. 19 ЗУТ. Площта на имота от 249 кв. м не противоречи на изключението, предвидено в ал. 3 на чл. 19 от същия закон. Както става ясно от данните по делото, за имота не е предвидено конкретно застрояване, за да се приеме, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ. При впоследствие изготвен ПУП следва да се спази предвидената интензивност на застрояването, отредена за съответната устройствена зона.

Правилно първоинстанционният съд е приел също, че не са нарушени разпоредбите на общинската наредба при провеждане на търга. Неоснователен е доводът относно това, че със заповедта за провеждането на търга, кметът на общината не е определил комисията, която да го проведе. Този довод се опровергава от самата заповед на кмета – лист 62 от адм. д. № 453/2013 г. Със заповедта е определен петчленен състав на тръжната комисия, като е посочено, че в нея се включват юрист, икономист и общински съветник, както и двама резервни членове, което съдържание на заповедта е в съответствие с чл. 51, ал. 2 от НРПУРИОС, приложена по делото. Отделно от нея със заповед № 870 от 18.06.2013 г. кметът на общината е определил поименния състав на членовете на тръжната комисия и резервните й членове. Поименния състав на назначената комисия се определя непосредствено преди провеждането на търга или в деня на търга, за да се избегнат различни фактори, които биха повлияли върху членовете й. Този извод следва и от чл. 52, ал. 2 от НРПУРИОС, в която е посочено, че заповедта на кмета се обявява с изключение на членския й състав.

Протестиращият прокурор твърди и нарушение на чл. 53, ал. 1 от Наредба за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС - В.. Този довод също не може да се приеме. Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2 от горепосочената наредба, търгът може да се проведе само в случай, че са се явили най-малко двама кандидати или са подадени 2 заявления за участие. Двете възможности са алтернативно зададени, като в случая са били подадени две заявления, но единият от кандидатите не е бил допуснат до участие, което не опорочава процедурата по провеждането на търга, тъй като отговаря на изискванията на цитираната норма.

По изложените съображения решението на Административен съд – Враца като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото искането на процесуалния представител на [община] за присъждане на разноски се явява основателно. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на [община] разноски в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156 от 15.05.2015 г. по адм. дело № 678/2014 г. на Административен съд – Враца.

ОСЪЖДА Окръжна прокуратура – В. да заплати на [община] разноски по делото в размер на 300 (триста) лв. юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: