Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 407 от 23.01.2014 г. на Административния съд С.-град, постановено по адм. д. № 6655/2013 г. С него съдът е отменил Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на фермери за природни ограничения в планинските райони” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.”, издадено от касатора с изх. № 02-230-6500/699 от 9.04.2013 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като са посочени и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея и в изпратените писмени бележки се моли, решението на съда да се отмени. Искането се поддържа и в съдебно заседание. Ответникът А. М. Т. не взема становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че след пълно изясняване на фактите по спора съдът е достигнал до правилни изводи относно това, че оспореният акт е постановен при допуснато нарушение на материалния закон. Счита освен това за правилни изводите на прокурора относно тълкуването на нормите на чл. 4, т. 2 и 3, и § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.” Прокурорът намира, че съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна на решението, поради което предлага то да бъде оставено в...