Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т.Д.И, гражданин на М., против решение № 1784 от 18.03.2015 г., постановено по адм. д. № 12082/2014 г. по описа на Административен съд София-град.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което е поискана отмяната му.

Ответната страна – заместник – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание.

Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Т.Д.И, гражданин на М., против Решение № 2182/30.10.2013 г. на заместник-председателя на Д. А за бежанците при МС (Д.), с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ е отхвърлена молбата на чужденеца за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат съдът е приел, че с молба вх. № УП 1742/22.07.2013 г. до Д. Т.Д.И е поискал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Към момента на подаването на молбата за закрила чужденецът е бил непълнолетен, поради което със заповед № ЗД-РД09/88/23.07.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Район...