Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалба, подадена от Р. Т. държавен експерт в Дирекция „Правителствена информационна служба” на МС в качеството му на орган по чл. 28 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) /ЗДОИ/, чрез процесуален представител, срещу решение № 6099/16.10.2014 г. по адм. дело № 3731/2014 г. на Административен съд София–град /АССГ/, с което е отменено решение № 03.07-242/18.03.2014 г. на държавен експерт в Дирекция „Правителствена информационна служба” на МС за предоставяне на достъп до обществена информация – предмет на Заявление № 03.07-242/07.03.2014 г. и е задължен административният орган да представи исканата информация.

Касатора поддържа твърдения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Сочи се, че обжалваният съдебен акт е постановен само въз основа на фактическите и правни твърдения на оспорващия, без да се мотивират посочените от административния орган доводи по конкретни факти и обстоятелства. Съдът не е отчел, че с обжалвания административен акт на заявителя е даден частичен достъп до исканата информация, не е отчетено наличието на поверителна информация, приложението на чл. 5, ал. 3 от ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ) /ЗК/, установяващ субсидиарност на общия ЗК спрямо специалния ЗПБ (ЗАКОН ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА) /З./ по отношение на публичността на договорите в архива на Н., представляващи описание на търсената информация. Неправилни са изводите на съда досежно наличието на надделяващ обществен интерес, доколкото сам търсещия информацията не се е позовал на такъв „надделяващ обществен интерес”. В мотивите на обжалвания съдебен акт са изложени съображения за неприложимост на изключението по чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, свързани с приложение на материалния закон които са погрешни или неотносими към концесионните договори за добив на подземни богатства. Иска се отмяна на съдебния акт.

Ответникът по касационна жалба – К. В. К., редовно призован, не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна.

От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че със заявление с вх. № 03.07-242/07.03.2014 г. К. е поискал по реда на ЗДОИ предоставянето на достъп до информацията,,както следва: Концесионен договор, Партида Н. - 00610 от 25.04.2012 г. с

решение на Министерски/Общински съвет № 87 от 11.02.2011 г.

,, както и всички допълнителни анекси и споразумения към тях; 2. Концесионен договор, Партида Н. - 00609 от 12.03.2012 г. с решение на Министерски/Общински съвет № 684 от 13.11.2011 г.,, както и всички допълнителни анекси и споразумения към тях; 3. Концесионен договор, Партида Н. - 00074 от 13.08.1999 г. с

решение на Министерски/Общински съвет № 594 от 02.09.1999 г.

, както и всички допълнителни анекси и споразумения към тях; 4. Концесионен договор, Партида Н. - 00034 от 19.05.1999 г. с

решение на Министерски/Общински съвет № 147 от 26.03.1999 г.

, както и всички допълнителни анекси и споразумения към тях; 5. Концесионен договор, Партида Н.- 00016 от 23.12.1998 г. с решение на Министерски/Общински съвет № 545 от 12.10.1998 г., както и всички допълнителни анекси и споразумения към тях.

На основание чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ административният орган е изискал съгласие от [фирма], А. М.” АД и [фирма].

Концесионерите, чрез изпълнителните си директори, са изразили изрично писмено несъгласие за предоставяне на концесионните им договори. Предмет на оспореното решение е отказът да се предостави достъп до исканата обществена информация, аргументиран с наличието на специален ред за достъп до данните - по ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ), чрез Националния концесионен регистър, неизпълнение на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ - изискани били документи, а не информация, както и с несъгласието на третите лица.

За да отмени обжалваният административен акт съдът е приел от правна страна, че отказът е постановен в противоречие с материално правните разпоредби.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Като фактически основания за постановяване на отказа задълженият субект е посочил, че не се иска достъп до информация а достъп до документи; третите лица не са дали съгласие за достъп до исканата информация и същата не следва да се предоставя и поради това, че е налична в Националния концесионен регистър.

Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая се иска достъп до обществена информация, независимо че в заявлението е посочено искане за достъп копие от концесионните договори. Правилно съдът е приел, че искането е за достъп до информацията, съдържаща се в исканите документи, като предоставянето им като копия е предпочетената форма за достъп до информацията.

Законосъобразен е и изводът на съда, че независимо, че третите лица не са дали съгласие съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, то в случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 6 ДР на ЗДОИ, тъй като с исканата информация ще се повиши прозрачността и отчетността на задължените субекти, като информацията би дала възможност на молителя да си състави собствено мнение за дейността на Министерски съвет във връзка с предоставянето на концесиите за добив на подземни богатства, изключителна държавна собственост.

Законосъобразен е изводът на съда, че в случая не е налице условието на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ за отказ за достъп до исканата информация, тъй като в случая липсва друг закон, в който е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.

По делото е установено, че само част от исканата информация се съдържа в Националния концесионен регистър /Н./ и този факт не освобождава задължения субект да предостави цялата поискана информация по реда на ЗДОИ. Съгласно правилото на чл. 96, ал. 1 и 2 от ЗК МС поддържа Национален концесионен регистър, в който се вписват данни за всички концесии и към него се води публичен архив, в който се съхраняват досиетата по всички предоставени концесии. Разпоредбата на чл. 97 ЗК сочи минималното съдържание на данните, които се включват в регистъра и се публикуват на сайта в интернет. Тази информация обаче не обхваща целия обем на информацията, която се съдържа в архива към него, която информация пък не се публикува, но също е публична. Нормата на чл. 98, ал. 1 ЗК, регламентира, че в архива към Националния концесионен регистър се съхраняват оригиналите на всички концесионни договори, допълнителните споразумения и приложенията към тях. Съгласно чл. 113, ал. 1 от Правилник за приложение на ЗК архивът към Националния концесионен регистър е публичен, като достъпът до информацията в досиетата на предоставените концесии, която не е обявена за конфиденциална по реда на чл. 52 ЗК, се осъществява при условията и по реда на ЗДОИ. Следователно наличната информация в Националния концесионен регистър не е основание за отказ за достъп до информацията, която се съдържа в архива към него. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт е законосъобразен.

Правилно съдът е приел, че доводите на ответната страна за законосъобразност на оспорения административен акт поради конфиденциалност на част от исканата информация по смисъла на чл. 52 от ЗК, са неоснователни. Законосъобразно съдът е приел, че при положение, че документите съдържат информация, която е извън обявената от законодателя за публична, органът е разполагал с възможността да предостави частичен достъп, съгласно чл. 31, ал. 4 ЗДОИ.

Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 6099/16.10.2014 г. по адм. дело № 3731/2014 г. на Административен съд София–град

Решението е окончателно.

Особено мнение: