Производството е по реда на чл. 175 и чл. 176 от АПК.

Образувано е по искане, отправено от [фирма] чрез управителя Й. И. К., с която иска допълване на Решение № 11873/10.11.2015 г.

, постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по административно дело № 14073/2014 г. При условия на евентуалност, ако не бъде уважено искането за допълване на съдебното решение, се иска да бъде поправена допусната явна фактическа грешка.

В молбата се твърди, че се налага допълване на решението за яснота на изложеното в него, тъй като съдът изложил противоречиви помежду си правни изводи. Твърди се, че от една страна в решението е възприет извода, че „размерът на авансовите вноски е обвързан с размера на дължимия за годината корпоративен данък”, като в случай на загуба корпоративен данък не се дължи и по чл. 89, ал. 5 от ЗКПО „лихви не се дължат върху невнесени в срок авансови вноски, когато корпоративен данък не се дължи”, който извод противоречал на приетото от съда, че авансовите вноски за 2010 г. са правилно определени и невнасянето им в срок, влече след себе си задължение за плащане на лихва, като санкция.

Искането за допълване на съдебното решение е изпратено на ответната страна – Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” [населено място] при ЦУ на НАП, който не взема становище по него. Искането е подадена в преклузивния срок по чл. 176, ал. 1 от АПК

и от надлежна страна, поради което е допустимо за разглеждане. Разгледано по същество е неоснователно. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК

, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Непълно се явява това решение, в което липсва формирана воля на съда...