Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на

Т.Е.М срещу Решение № 331/20.02.2015 г., постановено по адм. д. №1963/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, първо отделение, Х. състав, като се иска отмяна на същото и да се отмени обжалвания от нея акт за прихващане или възстановяване и да се възстанови удържания й данк от 525, 81 лв., както и да се отменят присъдените разноски по делото в размер на 300 лв.

Ответникът по жалбата взема становище да се потвърди решението и му се присъдят разноски по делото.

Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С касираното решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на касаторката против Акт за възстановяване и прихващане № 1402593/12.02.2014 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП В., с който й е отказано възстановяване на сума в размер на 525, 81лв., данък по чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ - доходи от лихви, потвърден с решение № 207/16.05.2014 г. на директор на дирекция "ОДОП при ЦУ на НАП - В., поправен с решение № П - 207/10.06.2014 г. За да постанови решението си съдът е приел, че задължението за данъци възниква по силата на закона и местно физическо лице дължи заплащане на данъци върху доходите си в Р. България от лихви, то правилно и законосъобразно данъчният орган е отказал възстановяване на удържания данък. Решението е правилно.

По делото е установено, че по силата на рамков договор за платежни услуги за потребители от 07.01.2013 г., Анекс № 92988/07.01.2013 г. сключени с [фирма], справка за движението на сметката на касаторката в същата банка и Удостоверение изх. № 63/30.01.2014 г. издадено от [фирма], че на касаторката е удържан данък...