чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на В. А. Г. от [населено място] срещу мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет да се произнесе по подадена от него жалба срещу Протокол от 25.10.2014 г., изготвен на основание чл. 16, ал. 4, изречение второ от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи от конкурсната комисия, провела писмен изпит по конкурс за първоначално назначаване на длъжност "прокурор" в окръжните прокуратури.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 АПК от лице, което има правен интерес от търсената съдебна защита (арг. чл. 147, ал. 1 АПК и чл. 36, ал. 1 ЗСВ) и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. І. От данните по делото е видно, че:

1. Жалбоподателят В. А. Г. е участвал в конкурс за първоначално назначаване на длъжност "прокурор" в окръжните прокуратури, обявен от Висшия съдебен съвет с решението му по т. 12 на протокол № 42 от заседанието, проведено на 31.10.2013 г.

2. Писменият изпит (чл. 184, ал. 1 и 2 ЗСВ) по този конкурс е проведен на 25.10.2014 г. в зала 230, корпус А, сградата на Университета по архитектура, строителство и геодезия, [населено място].

3. Началото на писмения изпит е 9.00 часа, а в 13.15 часа е изготвен протокол по чл. 16, ал. 4, изр. 2-ро от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи, в който е отразено, че:

а) квесторите Я. М. и М. С. са наблюдавали в продължение на около 10 минути светещ мобилен телефон под плота на банката, който бил на участник в изпита;

б) квесторите уведомили конкурсната комисия за това;

в) в 13.15 часа посоченият от квесторите участник в конкурса В. А. Г. бил помолен да предаде мобилния си телефон на комисията, който " се оказа включен, с изключен звук "; г) "

по наблюдение на квесторите телефонът е бил с приложение за комуникация – включено ";

4. При подписването на протокола В. А. Г. вписал следното възражение: "

Не съм съгласен със съдържанието на протокола; лицата, които са го съставили, нямат нужните знания за вписване на подобни обстоятелства в протокола. Не съм хванат да ползвам телефона и подобен удостоверителен документ е недопустим ."

5. Със заповед № 11938з-204 от 05.02.2015 г. директорът на Главна дирекция "Криминална полиция" при Министерството на вътрешните работи е наложил на В. А. Г. (служител при тази дирекция) дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от 6 месеца за нарушаване на етичните правила за поведение по т. 19 и т. 21 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, според които държавният служител в МВР пази доброто име на институцията, която представлява (т. 19) и се отнася с уважение към всички представители на обществото (т. 21). От фактическа страна дисциплинарно наказващият орган е приел, че дисциплинарното нарушение е извършено от В. А. Г. чрез следните действия:

а) по време на писмен изпит от конкурс за първоначално назначаване на длъжност прокурор в окръжните прокуратури, провеждан от Висшия съдебен съвет, квестори са установили, че под плота на банката, където седял държавният служител, се е намирал включен мобилният му телефон;

б) поради това В. А. Г. е бил поканен в съседна зала за изясняване на случая, където той се държал арогантно с членовете на конкурсната комисия, като е казал че те са "неквалифицирани" и "некомпетентни" и че е "под достойнството му да разговаря с прокурор С. Х.", а

в) в протокола, съставен от членове на конкурсната комисия, е отразил, че те "нямат нужните знания да вписват подобни обстоятелства в протокола" и че "подобен удостоверителен документ е недопустим".

6. В. А. Г. е оспорил заповед № 11938з-204 от 05.02.2015 г. на директора на Главна дирекция "Криминална полиция" пред Административен съд – София град (жалба вх. № 3589 от 11.02.2015 г., а след извършени действия по чл. 152, ал. 4 АПК - вх. № 4628 от 23.02.2015 г. по регистъра на този съд).

По оспорването в Административен съд – София град е било образувано адм. д. № 1668/2015 г., производството по което е било финализирано с решение № 3912 от 05.06.2015 г. С това решение съдът е отхвърлил оспорването на заповед № 11938з-204 от 05.02.2015 г. като неоснователно и към него е изложил и следните мотиви:

"Безспорно от обсъдените в настоящето изложение писмени доказателства представени с административната преписка в съда, ценени поотделно и в своята съвкупност, че лицето е ползвало мобилен телефон на датата, на която е проведен писмен изпит на обявения конкурс за първоначално назначаване на свободните длъжности "прокурор в ОП". Използването, така както е констатирано и документирано от изпитната комисия в приложения по делото протокол, справка и сведения на лица очевидци, е документирано в писмени доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 175 АПК. Установява се от съда, че лицето използвайки и по-конкретно държейки във включено състояние мобилния си телефон, макар и с изключен звук, е нарушило правилата на чл. 16, ал. 4 от (Правилата) за провеждане на изпити за магистрати."

7. Това решение на Административен съд – София град не е влязло в законна сила. В. А. Г. е оспорил неговата правилност пред Върховния административен съд, където е образувано адм. д. № 10983/2015 г., насрочено за 30.11.2016 г.

ІІ.

В ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) няма правила за работата на конкурсната комисия. Липсва и законоустановен механизъм за защита срещу незаконосъобразни или неоснователни действия и бездействия на тази комисия. Според чл. 127, ал. 2 АПК обаче съдилищата, и в частност Върховният административен съд, не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането.

В. А. Г. е предприел следните действия в защита на своите права и законни интереси, които е счел, че са били нарушени или застрашени с отстраняването му от по-нататъшно участие в конкурса:

1. С жалба вх. № 18200 от 07.11.2014 г. (по регистъра на ВАС) е оспорил законосъобразността на протокола от 25.10.2014 г., съставен от конкурсната комисия в изпълнение на правилото по чл. 16, ал. 4, изр. 2-ро от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи. Оспорването е било оставено без разглеждане като процесуално недопустимо с определение № 609 от 20.01.2015 г. по адм. д. № 15462/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, при следните мотиви:

"Съгласно чл. 16, ал. 4 от Правилата не се допуска ползването на компютри, мобилни телефони и други технически средства. При констатирано нарушение конкурсната комисия отстранява кандидата от по-нататъшно участие в конкурса, за което съставя протокол. Това решение на конкурсната комисия не е административен акт, който да подлежи на обжалване. Конкурсната комисия е помощен орган на В. и извършва действията по провеждането на конкурса. Правилата на В., според които комисията действа, са правила по смисъла на чл. 13 АПК. Поради това всички действия на конкурсната комисия са в изпълнение на законовите норми и правилата, приети от В. относно конкурсите и на обжалване подлежат актовете и действията на органа - В., които нарушават законните права и интереси на участниците в конкурса."

Определението е оставено в сила с определение № 2757 от 13.03.2015 г. по адм. д. № 2271/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, със следните мотиви:

"Конкурсната комисия, избрана по реда на чл. 183, ал. 4 ЗСВ, е помощен орган, който оценява кандидатите и ги класира по указания в закона ред. Тази комисия не е административен орган и не притежава властнически правомощия, поради което и постановените от нея протоколи са част от конкурсната процедура, не са административни актове и не подлежат на съдебен контрол. Ето защо като е направил извод за недопустимост на оспорването тричленният състав на Върховния административен съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Доводите на жалбоподателя, че след като в

чл. 191, ал. 5 от ЗСВ

е дадена възможност на кандидатите, които не са допуснати в конкурса да направят писмено възражение пред Висшия съдебен съвет, то на още по-голямо основание кандидатите, които са допуснати до конкурса могат да оспорят пред Висшия съдебен съвет решението на комисията за отстраняване от конкурса, са правилни. Но по делото не са налице твърдения и данни жалбоподателят да е оспорил протокола на конкурсната комисия пред Висшия съдебен съвет. Освен това предвидената в закона възможност за депозиране на възражение пред Висшия съдебен съвет не обосновава съдебната обжалваемост на протокола за отстраняване на кандидата от конкурса. Неоснователни са доводите, че съдът е следвало служебно да изпрати жалбата на В. Г. до Висшия съдебен съвет. Жалбоподателят е адресирал жалбата си до Върховния административен съд, с искане за отмяна на оспорения протокол, поради което за съда не е налице задължение да изпраща служебно жалбата до административния орган."

2. С жалба вх. № 20596 от 23.12.2014 г. (по регистъра на Върховния административен съд) В. А. Г. е оспорил "

Конкурс за първоначално назначаване и заемане на 14 свободни длъжности за прокурор в окръжните прокуратури, обявен с Решение на В. по пр. № 42/31.10.2013 г., т. 12

". В обстоятелствената част на жалбата В. А. Г. подробно е изложил своето виждане защо счита за погрешни и несъответстващи на обективната истина констатациите на двамата квестори, отразени в протокола по чл. 16, ал. 4, изр. 2-ро от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи, и е направил искане Върховният административен съд да отмени изцяло проведения конкурс като незаконосъобразен.

С определение № 5786 от 20.05.2015 г. по адм. д. № 1402/2015 г. тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е оставил без разглеждане тази жалба като процесуално недопустима и е прекратил образуваното по нея съдебно производство. Това определение е оставено в сила с определение № 9049 от 27.07.2015 г. по адм. д. № 7456/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. В мотивите към определението петчленният състав, след като се е позовал изрично на определение № 2757 от 13.03.2015 г. по адм. д. № 2271/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав (виж предходната т. 1), е изразил и следното становище:

"В мотивите на обжалваното в настоящето производство определение е указано, че на основание

чл. 187 от ЗСВ

на обжалване подлежи решението на Висшия съдебен съвет, взето по т. 7 от протокол № 8 от проведеното заседание на 19.02.2015 г., за първоначално назначаване на кандидати на обявените свободни длъжности. Това решение не е предмет на жалбата, поради което изложените в частната жалба доводи във връзка с обхвата на упражнявания съдебен контрол при надлежно подадена и приета за разглеждане жалба против решението на В., са ирелевантни."

3. На 18.03.2015 г. В. А. Г. е подал жалба до Висшия съдебен съвет "

срещу протокол от 25.10.2014 г. за отстраняване на кандидат от участие в конкурса за първоначално назначаване на длъжността "прокурор" в окръжна прокуратура и обявяването му за нищожен

" (жалбата е регистрирана с вх. № 94-00-891/14 от 19.03.2015 г.). Разпределена е за обработка и становище на Комисията по предложенията и атестирането, която с решение по протокол № 19 от 01.04.2015 г. е приела жалбата за сведение. По-нататъшно движение по тази жалма няма.

При тези данни В. А. Г. на 04.05.2015 г. е подал "

срещу мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет да се произнесе по жалба срещу Протокол от 25.10.2014 г. за отстраняване на кандидат от участие в конкурса за първоначално назначаване на длъжността "прокурор" в окръжна прокуратура и обявяването му за нищожен

".

По тази жалба е образувано настоящето адм. д. № 8186/2015 г. на Върховния административен съд, шесто отделение.

ІІІ.

При изложените данни настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че:

1. Жалбата от 19.03.2015 г. на В. А. Г., подадена до Висшия съдебен съвет, е жалба за нищожност на протокола от 25.10.2014 г. по чл. 16, ал. 4, изр. 2-ро от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи.

2. Формираният мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет е всъщност отказ да бъде обявена твърдяната от жалбоподателя нищожност на този протокол.

3. Този мълчалив отказ е законосъобразен.

Оспорването на протокола от 25.10.2014 г. пред Висшия съдебен съвет е допустимо веднага след неговото изготвяне и целта на това оспорване не е отмяната на протокола като административен акт, защото той не е административен акт (подробни съображения защо това е така са изложени в цитираните по-горе определение № 609 от 20.01.2015 г. по адм. д. № 15462/2014 г. на ВАС-VІ отд. и определение № 2757 от 13.03.2015 г. по адм. д. № 2271/2015 г. на ВАС, петчл. с-в, които се напълно се споделят от настоящия състав на ВАС-VІ отд.), а е да бъде сигнализиран Висшия съдебен съвет за евентуални незаконосъобразни действия на конкурсната комисия, които е възможно при оспорване на крайния акт по конкурса (решението на В. по чл. 186а, ал. 4 ЗСВ) да бъдат възприети от съда като съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждането на конкурса.

Извън това оспорване, протокол по чл. 16, ал. 4, изр. 2-ро от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи може да бъде оспорен само в съдебно производство, образувано по жалба на участник в конкурса срещу решението на Висшия съдебен съвет по чл. 186а, ал. 4 ЗСВ. Указания в този смисъл са дадени на жалбоподателя с цитираните по-горе определение № 609 от 20.01.2015 г. по адм. д. № 15462/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, определение № 2757 от 13.03.2015 г. по адм. д. № 2271/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав и определение № 9049 от 27.07.2015 г. по адм. д. № 7456/2015 г., също на Върховния административен съд, петчленен състав. Жалбоподателят обаче е подал нова жалба до Висшия съдебен съвет, този път за нищожност на протокола от 25.10.2014 г. Формираният по тази жалба мълчалив отказ да бъде обявена твърдяната нищожност по своя резултат е правилен. Оспореният протокол е съставен от конкурсната комисия на основание чл. 16, ал. 4, изр. 2-ро от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи при провеждан от нея конкурс по правомощие, възложено й със ЗСВ. Следователно протоколът е изготвен от компетентен, макар и помощен на В., орган в писмена форма и със съдържание, съответстващо на правилото за отстраняване на участник в писмения изпит, нарушил посочения чл. 16 от цитираните правила. Като акт на помощен орган протоколът не може да бъде недействителен, а освен това той има удостоверителен характер на свидетелстващ документ - удостоверява осъществяването на действия и събития при провеждането на писмен изпит и поради това може да бъде с вярно или с невярно съдържание. Оспорването му се осъществява по правилата за оспорване на неистински документ в производството по оспорването на крайния акт, финализиращ конкурса - решението на В. по чл. 186а, ал. 4 ЗСВ.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата на В. А. Г. е неоснователна, а оспореният с нея мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет да обяви твърдяната от жалбоподателя нищожност на протокола от 25.10.2014 г. по своя краен резултат е правилен и поради това жалбата следва да бъде отвърлена.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. А. Г. от [населено място] срещу мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет да обяви нищожност на протокол от 25.10.2014 г., изготвен от конкурсна комисия на основание чл. 16, ал. 4, изр. 2-ро от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.