В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 1090 по описа за 2011г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Медицински университет П., чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 602 от 27.04.2011г. по в. гр. д. № 806 по описа за 2011г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 215 от 19.01.2011г. по гр. д. № 12641/2019г. на Пловдивски районен съд, като са уважени предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ.

Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по поставения въпрос –компетентен ли е декана на факултета да налага дисциплинарно наказание „уволнение”.Позовава се на чл. 26 от Закона за висшето образование и чл. 35 ал. 1 и ал. 6 от Правилника за устройството и дейността на Медицински университет П.,който не представя.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва и допустимостта, и основателността й

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

За да счете за основателни предявените искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ, въззивният състав е приел, че издалият заповедта за уволнение декан на Фармацевтичния факултет не разполага с правомощие да прекратява трудови правоотношения с нехабилиритирани преподаватели, съответно не е компетентен да иска обяснения във връзка с допуснати нарушения на трудовата дисциплина.

При тези мотиви - поставеният от касатора въпрос за компетентността на издалия заповедта за уволнение - е годно общо основание за допустимост съгласно приетото в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.Не е налице обаче посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, тъй като поставеният въпрос е уреден в Закона за висшето образование/ЗВО/,законът е пълен, ясен и непротиворечив и не е необходима промяна на създадената практика, нито осъвременяването й с оглед настъпили изменения в законодателството или обществените условия.Съгласно чл. 32 ал. 1 т. 3 от ЗВО – компетентността за прекратяване на трудовите договори е предоставена единствено на ректора на учебното заведение.Правомощията на декана - съгласно чл. 26 от ЗВО – са свързани с ръководство и представителство на факултета, председателство на факултетния съвет, предлагане на кандидатури за заместник-декан и изпълнение на функции, ”произтичащи от закона и от правилниците на висшето училище”.В случая касаторът се позовава на правилника на висшето училище/който не представя, а съдържанието на по подобни актове подлежи на установяване от страната, която се позовава на тях/.Независимо от това – цитираните от него тестове на чл. 35 ал. 1 и ал. 6 от този Правилник – не установяват правомощия в полза на декана да прекратява трудови правоотношения/а това не е и възможно, защото подобни тестове биха били в противоречие с цитираната норма на чл. 32 ал. 1 т. 3 от закона/.Не се представя и друг документ, с който декана да е изрично овластен с подобни правомощия. Въпросът за компетентността на издалия заповедта за уволнение е част от въпроса за законосъобразността на извършеното уволнение и липсата на установено правомощие в тази насока е определяща.

Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 602 от 27.04.2011г. по в. гр. д. № 806 по описа за 2011г. на Пловдивски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.