Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя М. О. Д., чрез пълномощника им адвокат П. К срещу решение №3640 от 30 май 2016 год., постановено по адм. дело № 11467/2015 год., по описа на Административен съд София – град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на търговското дружество против заповед № РД-18-198 от 17 ноември 2015 год., издадена от директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ – Столична община за премахване на „7 бр. Рекламни елементи“ тип „Рекламни касети“, конзолно окачени към стълбове на [фирма], находящи се в [населено място], [улица]. []– посока „Б.“ дясно, до [улица], район „Т.“ – СО. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на Столична община, Дирекция „Общински строителен контрол“ сумата в размер на 600, 00 лв. (шестотин лева), разноски по делото.

В касационната жалба се излага оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него съдът да се произнесе по същество на спора като отмени заповедта на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ – Столична община. Претендира присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски за настоящата касационна инстанция.

Ответникът – директорът на Дирекция „Общински строителен контрол“ – Столична община, чрез пълномощника му главен юрисконсулт Е. А – Найденова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана...