Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на министъра на културата против решение № 7538/22.06.2016 г. по адм. дело № 8071/2013 г. на Върховния административен съд, с което е отменена негова заповед №РД-9Р-004/16.11.2010г. за прекатегоризиране на археологическа културна ценнос „Ранновизантийска базилика“ и определен режим на опазване, в частта на заповедта, касаеща имот с идентификатор [номер]
и преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания.
В касационната жалба и в хода на делото по същество се поддържа от процесуалния представител на касатора, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване правото на защита на страната, както и че решението е неправилно като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и приложимия материален закон.По отношение наличието на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът поддържа че съдът се е произнесъл по срочността на жалбата без да е събрал необходимите доказателства за попълване на административната преписка чрез задължаване на [община] по молба от 24.02.2014 г. да бъдат представени по делото доказателства за съобщаването на акта до жалбоподателите, както и в противоречие с правилата за съобщаване съгласно чл. 66 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) (ЗКН).Поддържа се, че съдът необосновано е приел, че в предложението на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) не се съдържа конкретен мотив относно включването на процесния имот в границите на охранителната зона на ценността. Представения по делото протокол от 12.07.2010 г. на Междуведомствената комисия се посочва като доказателство свидетелстващо за наличието на мотиви към акта, обосноваващи включването на имота в границите на охранителната зона.Отделно от това се аргументира становище, че по силата на приложимата към датата на издаване на акта Наредба № 17 за определяне на границите и режима за използване и опазване на недвижимите паметници на културата извън населените места НИПК определя границите и охранителната зона на ценността без да има задължение за мотивиране на решението си. Възразява се и против заключението на съда, че при издаването на акта е следвало да бъде съобразен кадастралния идентификатор на процесния имот съгласно одобрената кадастрална карта и регистри за [населено място], тъй като кадастралната карта е приета със заповед № РД-18-4/04.02.2011г. на изпълнителния директор на АГКК и е било обективно невъзможно да бъде съобразена към 2010г., когато е издаден процесния административен акт.
Ответните страни – С. М. Т. и Т. Д. Д. – Т., в общ отговор по касационната жалба поддържат, че същата е неоснователна като изцяло се поддържа решението и мотивите към него.
Заинтересованите страни – [община], областен управител на [област] и не вземат отношение по касационната жалба.
Заинтересованата страна - Националния институт за недвижимо културно наследство е подал отговор на касационната жалба след датата на приключване на устните състезания по делото, поради което същия не следва да бъде обсъждан, поради преклузия на правото.
Участващият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура поддържа заключение, че обжалваното решение е допустимо и правилно и същото следва да бъде оставено в сила.
Относно поддържаният довод за недопустимост на решението поради произнасяне по жалба, която е просрочена, прокурорът посочва, че доводите са неоснователни, тъй като позоваването на уведомяване от 20.09.2012г. неправилно се интерпретира като изпълнение на изискването за уведомяване.Обстоятелството, че чл. 66 от ЗКН предвижда специална процедура във връзка с уведомяването, не променяло горния извод, тъй като в случая не са налице доказателства за наличие на уведомяване от общинската администрация. Поддържа се, че при постановяване на решението, съдът е обсъдил и правилното приложение на материалния закон. В този аспект и с оглед предмета на обжалване, изразяващ се в определяне на режим на опазване чрез граници и охранителна зона, обосновано е прието, че не е съобразен действащия кадастрален план от 1999 г. Отразяването на имота в заповедта не е съответно на съществуващите данни за собствеността. Заключението на експертизата, приета по делото, сочи, че се касае за имот, възстановен по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и са налични идентифицирани данните за него по кадастрална картна и регистър. Изготвянето на заповедта е основано на несъответен картен материал и без съответствие с действащия кадастрален план. Имотът не е съседен на определения като недвижима културна ценност, поради което обосновано съдът е направил извод, че липсва обосноваване на направеното определяне на граници и охранителна зона. Доводът в касационната жалба за липса на изискване за конкретен мотив към взетото решение в случая не може да се приеме.
Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея възражения.
С обжалваното решение, тричленен състав на ВАС е отменил заповед № РД-9Р-004/16.11.2010г. на министъра на културата, с която на осн. чл. чл. 14, т. 2, чл. 65, т. 3 вр. чл. 69 от ЗКН по предложение на НИНКН по чл. 64, ал. 1 вр. чл. 69 от ЗКН и протокол № 7 от 13.09.2010г. от заседание на СЕСОНКЦ е разпоредено прекатегоризиране от категория "местно значение" в категория "национално значение" на регистрираната в Държавен вестник, бр. 27от1966г. недвижима археологическа културна ценност "Ранновизантийска базилика", разположена в м. "М." от землището на [населено място], [община], с която е определен и режим за опазване на недвижима културна ценност, както следва : граници и охранителна зона, съгласно Приложение 2 в две части - текстова и графична, неразделна част от същата заповед и предписания за опазването й, съгласно приложение 3, в частта й, касаеща имот с идентификатор [номер] , собственост на жалбоподателите.
Съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, че: следва да бъде съобразен действащия кадастрален план, одобрен със заповед № 105 от 10.08.1999г. като засегнатите от акта имоти следва да бъдат посочени с точните си идентификационни номера;следва да бъдат отразени данните за собствеността на процесния имот съгласно представените по делото доказателства в полза на жалбоподателите; да се изложат конкретни мотиви за това защо се налага процесния имот да бъде обхванат от териториалния обхват на ценността, както и от териториалния обхват на охранителната й зона.
Така постановеното решение е обосновано с извода, че заповедта, в частта й, касаеща имот [номер]
е индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискванията за форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на правилото на чл. 35 от АПК (посочването на чл. 31 в решението се приема за техническа грешка) за изясняване всички релевантни на административния спор факти и обстоятелства относно приложимите кадастрални данни за имота и собствеността върху същия, както и без пълноценни мотиви за включването на имота в обхвата на заповедта.
При произнасянето си съдът е приел за установено, че със Заповед №РД-9Р-004/16.11.2010г. на министъра на културата, на осн. чл. 14 т. 2, чл. 65, т. 3 във вр. с чл. 69 от ЗКН,предложение на директора на НИНКН по чл. 64 ал. 1 във вр. с чл. 69 от ЗКН и Протокол №7 от 13.09.2010г. от заседание на СЕСОНКЦ, назначен със Заповед №РД09-133/22.04.2010г. на Министъра на културата е прекатегоризирана от категория ”местно значение” в категория ”национално значение” регистрираната в ДВ бр. 27/1966г. недвижима археологическа културна ценност „Ранновизантийска базилика”, разположена в м. ”М..”,земл. [населено място]
,[община].. Със същата заповед са определени режими за опазване на НКЦ,както следва: граници и охранителна зона, съгл. приложение №2 и предписания за опазване-съгл. приложение №3, които приложения са неразделна част от заповедта.
С Акт № 3501/11.10.2010г. за публична държавна собственост на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС; чл. 14. ал. 2 и чл. 14, т. 14 от ЗКН, във връзка с одобрен протокол от 12.07.2010 година на Министър на културата е актуван обект археологическа недвижима културна ценност „Ранновизантийска базилика" в м. "Манастири, разположена в регулационните граници на [населено място], с териториален обхват, в който попадат: територията на имоти с № [номера] и [номер] , обособен имот без кад. номер между имоти [номера]
и път №37, 267, 343, 296, обособен имот без кад.№ между имоти
[номера]
и
[номера]
, част от
[номера]
и
[номер]
в рамките на ПИ №
[номер]
по кад. план на [населено място]. от 1973г., при граници: от север-северните граници на имоти с кад.№
[номер]
,
[номер]
,
[номер]
,
[номер]
, обособен имот без кад. номер между имоти
[номер]
и
[номер]
и имот №
[номер]
.
По повод предметния обхват на акта за публична общинска собственост, включващ и имотът на жалбоподателите, същите са предявили отрицателен установителен иск против държавата.С влязло в сила съдебно решение № 410/09.08.2013г. на Районен съд – Смолян е признато за установено по отношение на държавата, че същата не е собственик на незастроен поземлен имот с идентификатор
[номер]
. Установена е по делото идентичността на имота, актуван като публична държавна собственост и собствения на жалбоподателите имот №
[номер]
, кв.
[номер]
по плана на [населено място], утвърден със заповед № 105/10.08.1999 г. и имот
[номер]
по КК на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-4/04.02.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК.
Съгласно заключение на вещото лице, в заповедта за определяне на границите на недвижимата културна ценност и охранителната зона е ползвана скица № 84 от 13.07.2010г. за кв. 8 и кв. 12 по кадастралната основа на плана на [населено място], утвърдена със заповед № 1973, заповед № 6/16.06.1986г. и заповед № 114/09.05.2007г., издадена от [община]. П. от административния орган картен материал е бил непълен и неточен към датата на издаване на обжалваната заповед, доколкото същата не е съобразена с издадената заповед № 105 от 10.08.1999г. на кмета на [община], за одобряване на скица-проект за попълване на кадастралната основа с имот № 262 в кв. 49 по плана на [населено място]. Вещото лице е установил, че около 768 кв. м. от процесния имот, попадат в границите на ценността, а останалата част – около 695 кв. м. / определени графично/ - попадат в охранителната му зона. Установено е, че процесният имот не е съседен на имот с идентификатор
[номер]
, който представлява недвижимата културна ценност.Съгласно представените от вещото лице скици, имотът на жалбоподателите е разположен южно от имотът, в който е разположена ценността, и между двата имота са разположени други два имота – съответно
[номер]
и
[номер]
.Установено е от заключение на вещото лиице, че няма данни в имота на жалбоподателите да са извършвани проучвателни, реставрационни и консервативни работи. Нямало данни същият имот да е предмет на отчуждаване.
При осъществения касационен контрол, настоящия касационен състав намира, че обжалваното решение е частично недопустимо и частично неправилно, при следните съображения:
Оспорването на заповед № РД-9Р-004816.11.2010 г. на министъра на културата е инициирано от С. и Т. Т. с тяхна жалба, подадена до Административен съд – Смолян. Видно от петитума на жалбата, търсената съдебна защита се изразява в отмяната на заповед № РД-9Р-004816.11.2010 г. на министъра на културата, с която недвижимата културна ценност „Ранновизантийска базилика“ (НКЦ) е прекатегоризирана от категория „местно значение“ в категория „национално значение“ и са определени режими на опазване, съгласно граници и охранителна зона, Приложение № 2 и предписания на опазване – Приложение № 3.
Заповедта съдържа две свързани, но самостоятелни по своето съдържание и предназначение, разпоредителни волеизявления на административния орган. Съгласно точка 1 от оспорваната заповед, е наредено прекатегоризирането от категория „местно значение“ в категория „национално значение“, регистрираната в ДВ, бр. 27/1996 г. недвижима културна ценност „Ранновизантийска базилика“, разположена в м. „М.“ от землището на [населено място], [община].С точка 2 от акта, са определени режими за опазване на НКЦ, както следва: точка 2.1 Граници и охранителна зона съгласно Приложение 2 (в две части – текстова и графична); точка 2.2 Предписания за опазване съгласно Приложение 3.
Правния интерес от оспорването е обоснован с притежавано от жалбоподателите право на собственост на имот
[номер]
по КК на [населено място], одобрена със заповед І РД-18-4/04.02.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, който имот е идентичен с пл.№ 262, кв. 49 по плана на [населено място], утвърден със заповед № 105/10.08.1999 г. и който имот попада, съгласно обжалвания акт в границите на НКЦ и в охранителната й зона. Според жалбоподателите, заповедта засяга техни имуществени права, тъй като следва да съгласуват промените в устройствения план на имота си с органите по опазване на НКЦ.
С определение № 71/15.05.2013 г. по адм. дело № 40/2013 г. на Административен съд с Смолян, съдът е приел, че предмет на оспорване е заповед № РД-9Р-004816.11.2010 г. в нейната цялост и на основание чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК във вр. с чл. 135, ал. 2 от АПК е изпратил делото по подсъдност на ВАС.
Във ВАС е образувано адм. дело № 8071/2013 г., като с определение от 10.02.2014 г. съдът е дал указания до жалбоподателите да уточнят правния си интерес от оспорването.Определението не съдържа мотиви относно причините за даването на въпросните указания.
С молба от 27.02.2014 г. жалбоподателите посочват, че правният им интерес е обоснован от втората част на заповедта, с която са определени режими за опазване и границите на НКЦ и охранителната й зона. Освен това нито с жалбата, нито с молбата от 27.02.2014 г., нито с друго процесуално действие жалбоподателите заявяват, че оспорват заповедта, в частта й касаеща собствения им имот. Собствеността е сочена като факт, обосноваващ правния интерес от оспорването, но никъде не е посочено, че търсената от тях съдебна защита се ограничава до отмяната на акта, в частта относно техния имот.
В мотивите към определение № 12496/23.11.2015 г. по делото и на страница първа и трета от мотиви към решението, съдът е зачел направеното уточнение, че предмет на оспорване е „втората част на обжалваната заповед“. При постановяването на решение обаче, съдът възприема и разглежда като предмет на делото обжалването на заповедта в нейната цялост. В тази връзка и като се отчете диспозитивът на решението на тричленният състав, с който е отменена заповедта, в частта касаеща имот
[номер]
, но в нейната цялост по отношение на предметното й съдържание, съдът на практика е отменил и точка първа на акта, с която е разпоредено прекатегоризирането на НКЦ от категория „местно значение“ в категория „национално значение“.
Съгласно чл. 126 от АПК, съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определението от този кодекс или друг закон случаи. Съгласно чл. 145, ал. 2 от АПК, административните актове могат да бъдат оспорвани изцяло или в отделни техни части. Видно от молбата от 27.02.2014 г. на жалбоподателите, същите са уточнили, че оспорват „втората част“ на акта. С оглед структурното съдържание на заповедта и поддържаните доводи за незаконосъобразността й, следва да се направи еднозначен извод, че актът е обжалван частично по отношение на неговата точка 2. С други думи, спор между страните за законосъобразността на точка 1 от акта липсва, респ. няма спор, че процесната НКЦ „Ранновизантийска базилика“ законосъобразно е прекатегоризирана в категория „национално значение“.
Следователно решението, в частта, му с която е отменена заповед № РД-9Р-004/16.11.2010г. на министъра на културата, в частта й, с която е разпоредено прекатегоризиране от категория "местно значение" в категория "национално значение" на регистрираната в Държавен вестник, бр. 27 от 1966г. недвижима археологическа културна ценност "Ранновизантийска базилика", разположена в м. "М." от землището на [населено място], [община],е недопустимо като постановено при липса на предмет. В недопустимата му част, решението на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено в тази му част.
По отношение на решението, в частта му, с която е отменен акта по отношение определения режим за опазване на недвижима културна ценност (точка 2), в частта му, касаеща имот с идентификатор
[номер]
, касационната инстанция намира, че е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.