ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4036

гр. София, 13.09.2024 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 15.05.2024 (петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта) година в състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. частно гражданско дело № 4407 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на 257, ал. 1 във връзка с чл. 255, ал. 1 от ГПК.

С молба вх. № 6961/10.10.2023 година Н. А. Д. е поискал да бъде определен на съдията докладчик по ч. гр. д. № 360/2023 година по описа на Апелативен съд Варна срок да администрира подадената срещу постановеното по посоченото дело определение № 456/13.09.2023 година частна касационна жалба с вх. № 6566/25.09.2023 година.

Разгледана по същество молбата на Н. А. Д. е неоснователна поради следните съображения:

С определение № 456/13.09.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 360/2023 година е потвърдено разпореждане № 3497/17.07.2023 година на Окръжен съд Варна, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 667/2023 година, с което е върната подадената от Н. А. Д. срещу разпореждане № 2357/15.05.2023 година. Определението е съобщено на Д. на 16.09.2023 година, като той е подал частна касационна жалба с вх. № 6566/25.09.2023 година. С разпореждане № 842//28.09.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 360/2023 година частната жалба е оставена без движение, като на жалбоподателя е даден едноседмичен срок от съобщението, в който да формулира ясен петитум на жалбата, същата да бъде приподписана от адвокат с препис за насрещната страна, ясно формулирано и приподписано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и обосновка кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, с доказателства и актове, обуславящи касационното обжалване, в случай, че касаторът се позовава н противоречива съдебна практика с препис за насрещната страна и доказателства за внесена държавна такса в размер на 15.00 лева, по сметка на ВКС, като изрично е указано, че при неизпълнение на тези указания жалбата ще бъде върната. Това разпореждане е било връчено на Н. А. Д. на 03.10.2023 година, като на 10.10.2023 година той е подал молба с вх. № 6960, с която е посочил, че даваните указания не са от компетентността на съдията докладчик. Посочено е, че няма произнасяне на съда по искането му за определяне на родовата подсъдност на иска, няма проведено открито съдебно заседание, няма произнасяне на съда с решение относно спора по същество. С разпореждане № 883//11.10.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 360/2023 година частната касационна жалба с вх. № 6566/25.09.2023 година повторно е била оставена без движение, с повтаряне на посочените по-горе указания за отстраняване на нередовностите й, с изключение на задължението за внасяне на държавна такса в размер на 15.00 лева по сметка на ВКС. Самата молба вх. № 6961/10.10.2023 година е подадена преди датата на второто разпореждане.

С оглед на изложеното молбата на Н. А. Д. се явява неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. Определение № 456//13.09.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 360/2023 година е въззивно такова и подлежи на обжалване по реда на чл. 273, ал. 1, т. 1 от ГПК. По силата на посочената разпоредба това обжалване е допустимо, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Поради това подадената срещу същото жалба трябва да отговаря на изискванията на чл. 284 от ГПК, като по силата на чл. 285, ал. 1 от ГПК въззивният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали посочените изисквания са спазени и ако това не е така да определи на подалата жалбата страна срок за отстраняването на констатираните нередовности. Администриращият съд може да изпрати жалбата на ВКС само ако същата отговаря на изискванията на чл. 284 от ГПК или нередовностите на същата са отстранени в определения от съда срок-чл. 285, ал. 2 и чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК. В конкретния случай подадената от Н. А. Д. срещу определение № 456//13.09.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 360/2023 година частна касационна жалба с вх. № 6566/25.09.2023 година не отговаря на изискванията на чл. 284 от ГПК, като констатираните от администриращия съд нередовности не са отстранени в определения за това срок. Поради това съдът не може да администрира същата по установения за това ред, като тази невъзможност не се дължи на негово процесуално поведение, което води до невъзможност да бъде определян срок за преодоляване на последиците от това поведение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6961/10.10.2023 година на Н. А. Д. от [населено място], [улица], ап... , с ЕГН [ЕГН], с която е поискано да бъде определен на съдията докладчик по ч. гр. д. № 360/2023 година по описа на Апелативен съд Варна срок да администрира подадената срещу постановеното по посоченото дело определение № 456/13.09.2023 година частна касационна жалба с вх. № 6566/25.09.2023 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.