Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от [фирма], представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н., съответно главен изпълнителен директор и изпълнителен директор на дружеството, против Решение № 736 от 21.10.2015 г. по адм. дело № 514/2015 г. на Административен съд София област (АССО). Изложени са твърдения за незаконосъобразност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуални правила - касационни отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно жалбоподателят твърди неправилност на решението поради противоречие с чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГР) - теза, която е изключително подробно мотивирана в касационната жалба. В условията на алтернативност се прави искане за отмяна на решението поради противоречие с чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД). Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата, като администрацията на [община] бъде задължена да издаде исканото удостоверение за наследници. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба - Кметът на [община], в писмени бележки, представени от пълномощника му адв. Р. Н. – САК, е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е мълчаливия отказ на кмета на [община] да се произнесе по искане с вх. № 17-00–37 от 14.05.2015 г. за издаване на удостоверение за наследници на И. Т....