Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. Г. и на О. К. Г., и двамата от [населено място], срещу решение № 114 от 23.02.2016 г., постановено по адм. д. № 369/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място], V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответникът – кмет на [община], не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежни страни, за които решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - [населено място] е отхвърлил жалбата на О. К. Г. и на М. К. Г., и двамата от [населено място], срещу писмо № 94-0-31 от 8.06.2015 г. на кмета на [община].

При служебната проверка на оспоренното решение, настоящият касационен състав констатира, че същото е валидно и допустимо.

Съдът е разяснил делото изцяло и е направил обосновани изводи, относно фактическата обстановка въз основа на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, с оглед релевантността им към спорните правоотношения. По същество оплакванията на касационните жалбоподатели се свеждат до неправилно приложение на материалния закон, независимо че бланкетно посочват и останалите отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

По първоначалното дело е било установено, че във връзка с подадено заявление № ЛА-НВГ-284 от 9.04.2015 г., О. К. Г. е одобрен за ползване на социалната услуга „Личен асистент” по Проект № 2014BG05М9ОР001-2.2015.001-С0001 „Нови възможности за грижа” към [община]. С писмо № 94-0-31 от 8.06.2015 г., кметът на [община] е...