Производството е по реда на чл. 251 ГПК вр. чл. 144 АПК, по искане на Гл. архитект на СО за тълкуване на влязлото в сила съдебно решение от 08.11.2016г. постановено по делото.

В искането се твърди неяснота в изразената воля на съда и се иска да се "определи изрично обявена ли е нищожността на Решение № 960/16.12.2009г. на МС, с което е приет ОУП на СО, в частта касаеща УПИ [номер] , общ. от кв. [номер] , м.[улица], район "Т."-СО", доколкото липсва диспозитив за това.

О. [] София взема писмено становище за неоснователност на искането.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира искането за допустимо, а разгледано по същество за неоснователно, по следните съображения:

С решението, чието тълкуване е поискано, е отменена заповед № РД-09-50-877/16.12.2013г. на гл. арх. на СО и преписката му е върната за ново произнасяне със задължителни указания. Волята на съда за отмяна на заповедта и връщане на преписката на административния орган е изразена ясно в диспозитива на съдебното решение, който се ползва със сила на пресъдено нещо. Мотивите на съдебното решение не са самостоятелен източник на правни последици, поради което тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване по реда на чл. 251 ГПК.

Доколкото в мотивите на постановеното по делото решение са дадени указанията по тълкуването и прилагането на закона, които са задължителни, на основание чл. 173, ал. 2 АПК, за административния орган при новото произнасяне по заявлението за одобряване на ПУП - ИПРЗ и РУП в териториален обхват УПИ [номер] , общ. от кв. [номер] , м. [улица]

, район "Т."-СО, настоящият състав прави следните разяснения:

Предмет на съдебната проверка е законосъобразността на обжалваната заповед на гл. арх на СО, с която е отказано одобряването на проекта за ИПРЗ...