Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. И. Б. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адвокат Д. Д. срещу въззивно решение № 47 от 22.03.2011 г. по гр. дело № 589/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 42 от 28.01.2009 г. по гр. д. № 38/2008 г. на Окръжен съд, [населено място] и вместо него е постановено ново, с което жалбоподателя е осъден да предаде на Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез областен управител на област М., по реда на чл. 13б от Закона за сделките с компенсаторни инструменти, компенсаторни записи по ЗОСОИ, получени на отпаднало основание с временно удостоверение № 29-Б-828-1143-К, с номинална стойност 2 260 400 лв.

В изложение към касационната жалба се поддържа, че е налице произнасяне в решението по процесуалноправни и материалноправен въпроси, които са обуславящи за изхода на делото и по отношение на които е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответната страна не е подала писмен отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, настоящият съдебен състав констатира следното:

С обжалваното решение е отменено решение № 42 от 28.01.2009 г. по гр. д. № 38/2008 г. на Окръжен съд, [населено място] и вместо него е постановено ново, с което жалбоподателя е осъден да предаде по реда на чл. 13б от Закона за сделките с компенсаторни инструменти на Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез областен управител на област М., компенсаторни записи по ЗОСОИ, получени на отпаднало основание с временно удостоверение № 29-Б-828-1143-К, с номинална стойност 2 260 400 лв. За да уважи предявеният от държавата срещу жалбоподателя иск по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД и го осъди да предаде издадените му в обезщетение компенсаторни записи с номинал 2 260 400 лв. въззивният съд е констатирал, че решението на областния управител за обезщетяване с компенсаторни записи е отменено с влязло в сила решение на ВАС от 26.02.2003 г., поради което записите са получени на отпаднало основание. С предявеният иск се претендира връщане на компенсаторните инструменти, като издадени на отпаднало основание по реда на чл. 13б, ал. 1 З.. Приел е, че жалбоподателят дължи връщане на същото количество и номинална стойност компенсаторни инструменти, получени на отпаднало основание и той е осъден да ги върне.

П. въпрос: допустимо ли е изменение на иска пред въззивната инстанция не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като в случая пред въззивния съд не е направено и допуснато изменение на иска и твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС не е налице.

С решение № 597 от 4.11.2010 г. по гр. д. № 1238/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о. е обезсилено въззивното решение и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд е приел, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, относно полученото от ответника и това което се иска да се върне, тъй като в обстоятелствената част се сочи че жалбоподателя се обогатил с номиналната стойност на компенсаторните записи, а в петитума се иска заплащане на сумата от 2 260 400 лв. Делото е върнато за ново разглеждане с указания за оставяне на исковата молба без движение за уточняване в какво се състои искането. При новото разглеждане на делото пред въззивната инстанция ищецът е уточнил петитума на исковата молба, като искането е ответникът да върне същите по количество и номинална стойност компенсаторни инструменти на държавата, получени на отпаднало основание или сума в размер на тяхната пазарна стойност при условията на чл. 13б, ал. 3 З.. За разлика от недопустимото според ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС изменение на иска пред въззивната инстанция отстраняването на нередовност на исковата молба е не само допустимо във всяка от инстанциите по същество, но и задължително с оглед императивните изисквания на чл. 127 ГПК, аналогичен на чл. 98 ГПК отм. за постановяване на допустим съдебен акт. В случая в изпълнение на указанията на ВКС, дадени в отменителното решение, които са задължителни за въззивната инстанция разглеждаща спора по същество, е дадена възможност на ищеца да уточни петитума на исковата молба.

По процесуалния въпрос: след дадени указания от ВКС за отстраняване нередовности на исковата молба следва ли въззивният съд да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане, след уточняване на исковата молба не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В задължителната практика на ВКС - ТР№1/2001г. на ОСГК на ВКС е прието, че във всяко положение на делото съдът може да констатира нередовности по чл. 98 и чл. 99 ГПК отм. и да дава указания на ищеца за тяхното отстраняване. В. съд може да остави без движение исковата молба съгласно чл. 100 ГПК отм. като даде указания за отстраняването им. При поправянето в срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото прекрати. Постановеното от въззивния съд решение е съобразено със задължителната съдебна практика.

М. въпрос: претенция, основаваща се на чл. 13б, ал. 1 З. за заплащане левова равностойност на компенсаторни инструменти, получени на отпаднало основание следва ли да бъде отхвърлена не е разрешен от въззивния съд в противоречие с влязло в сила решение по гр. д. № 43/2009 г. на Варненския апелативен съд. На основание чл. 13б, ал. 1 и 3 З., при издадени на отпаднало основание компенсаторни записи, обезщетеното лице дължи връщане на същите по количество и номинална стойност компенсаторни инструменти; ако за връщането не могат да бъдат закупени компенсаторни инструменти поради изчерпването им или спиране на търговията с тях, връща се сума в размер на тяхната пазарна цена в последния ден, когато са търгувани на регулиран пазар на ценни книги. По настоящото дело жалбоподателят е осъден да предаде компенсаторни записи, получени на отпаднало основание. По цитираното дело на Варненския апелативен съд искът е отхвърлен, тъй като държавата е поискала връщане на левовата равностойност на компенсаторните инструменти, а по делото е установено че на фондовата борса все още се търгуват компенсаторни записи, т. е. прието е че подлежи на връщане даденото-компенсаторните инструменти. В този смисъл не е налице противоречиво разрешаване на поставения въпрос.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 47 от 22.03.2011 г. по гр. дело № 589/2010 г. на Варненския апелативен съд

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛ ЕНОВЕ: