О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 566

ГР. С., 19.04.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.04.12 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1608/11 г.,

Намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Август С. и Прокуратура на РБ, чрез апелативна прокуратура С. срещу въззивното решение на Апелативен съд С./АС/ по гр. д. №741/10 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. Ищецът Август С. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен за размера над присъдените 4 000 лв. до предявения от 12 000 лв. искът му срещу Прокуратура на РБ, за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение на осн. чл. 2, т. 2 от З.. Прокуратурата на РБ обжалва въззивното решение в частта, с която искът е уважен до посочения размер.

К. жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими.

За допускане на обжалването касаторът-ищец А. С. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Намира, че по материалноправния въпрос за справедливостта по см. на чл. 52 от ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди, въззивното решение противоречи на ТР №3/05 г. и на три решения на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК – по гр. д. №396/10 г., по гр. д. №4620/08 г. и по гр. д. №1650/09 г.. В тях са посочени конкретните обстоятелства, които съдът следва да установи и прецени при определяне на обезщетението по справедливост – продължителността...