О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 555

ГР. С., 19.04.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.04.12 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНЯ ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1562/11 г.,

Намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр. д. №9899/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] по чл. 49 от ЗЗД, за сумата от 7180 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, нанесени на ищеца с действията на ответника по охрана и използване на предоставената му под наем сграда.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Намира, че по въпроса допустими ли са св. показания за изменение на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите е участвала, въззивното решение противоречи на ТР №147/1954 г. на ОСГК, на приложените две решения на ВКС по реда на ГПК отм. и на три решения на окръжни съдилища от страната. Цитираната и приложена практика е по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – в обхвата на задължителната по т. 1 са тълкувателните решения, приети при действието на ЗСВ/ 1994 г. – ТР №1/19.02.10 г. Освен това практиката и респ. противоречието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК се формира от и със влезли в сила решения...