Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Х. М. против решение № 1686/08.12.2020 г. по т. д. № 2523/2020 г. на Варненски окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 177/ 23.07.2020 г. по гр. д.№ 524/2018 г. на Районен съд – Провадия, за отхвърляне на предявения от касатора против Кооперация за производство, търговия и услуги „ Кале – 94 „ иск, с правно основание чл. 58 ЗК, за отмяна на взетите от ОС на Кооперацията, проведено на 28.04.2018 г., решения, изключая това по т. 4 от дневния ред – за отказ за освобождаване от отговорност на членовете на Управителния и на Контролния съвет на Кооперацията, отменено с въззивното решение, в неатакуваната му с касационната жалба част. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че в нарушение на чл. 236 ал. 2 ГПК, въззивният съд не се е произнесъл по всички негови доводи във въззивната жалба, касаещи липсата на доказателства за проведено „ тайно гласуване„ за избор на Председател на Кооперацията, дължимо съгласно чл. 30 ал. 2 от Устава вр. с чл. 15 ал. 4 т. 2 от ЗК (ЗАКОН ЗА КООПЕРАЦИИТЕ) / ЗК /, доколкото се е позовал на установено гласуване с бюлетини, което, според касатора, не е равнозначно на доказано тайно гласуване. Сочи се и нарушение на чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, поради допуснати гласни доказателства, за установяване провеждането на тайно гласуване / свидетелите Ч. и Ю. /, в качеството му на обстоятелство, подлежащо на установяване с писмен акт – протокола от проведеното ОС. Последният, обаче, установявал единствено гласуване с бюлетини, не и гласуване по начин, който не допуска разкриване на вота, а и не е бил оспорен от ответника. Впрочем, касаторът намира, че дори съобразявани за допустими и годни, свидетелските показания не установяват тайно гласуване в сочения от него смисъл. Оспорва се и извода на съда, че не е налице нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 от Устава вр. с чл. 16 ал. 1 изр. първо от ЗК - разгласяване на поканата за ОС на Кооперацията на видни места в [населено място]. Касаторът счита, че доколкото с отговора на исковата молба ответникът не е възразил изрично срещу този отрицателен факт, посочвайки разгласяване, на кои места и с какво съдържание на поканата е извършено, както и в какъв срок преди датата на ОС, то доказването на тези обстоятелства в процеса е преклудирано, респ. следва да се приеме за доказано твърдението на ищеца. Поради това не следвало да се съобразяват в процеса на доказването показанията на Ч. и Ю. в тази им част, а и да биха били съобразени - доказването със същите не е успешно.

Ответната страна - Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале – 94„ – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на общия и допълнителния селективни критерии, доводите за което ще бъдат съобразени при произнасянето по-долу.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе, съобразно обхвата на касационното обжалване и въведените касационни доводи за неправилност - ограничени до съществени нарушения на съдопроизводствени правила, настоящият състав съобрази следното:

Във въззивната жалба касаторът – ищец е въвел възражение относно доказаността на проведен таен вот за избор на Председател на Кооперацията, на какъвто не може да бъде приравнено гласуването с бюлетини, тъй като, за да би било тайно, следвало да бъде гарантирано попълване на бюлетините в условия на конфиденциалност и подаване по начин, изключващ възможност за установяване съдържанието на вота. Оспорена е допустимостта на гласни доказателства за установяване начина на гласуване, на основание чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, доколкото по мнение на ищеца, с така твърдените от него за значими характеристики, той следва да е отразен в самия протокол от ОС на Кооперацията, който е годното и допустимо доказателствено средство. Сочи се, че по начало показанията на свидетелите не съдържат факти, относими към избора на Председател на Кооперацията, а само за избора на УС и КС, в който смисъл се сочи превратно отразено съдържание на показанията в мотивите на първоинстанционното решение. Във въззивната жалба се въвежда довод за недоказаност на разгласяването на ОС, в съответствие с визирания в чл. 26 ал. 2 т. 1 от Устава 14 –дневен срок, както и по отношение съдържанието на поканата. Не са наведени доводи във връзка със съдържанието на свидетелските показания на Ю. и Ч. относно установяване начина на разгласяването. Въззивната жалба съдържа и възпроизведения в касационната жалба довод, че доказването на факти относно разгласяването на ОС е преклудирано за ответника, след като в отговора на исковата молба същият не е оспорил твърденията на ищеца в тази връзка, респ. не е заявил конкретни факти за начина и времето на разгласяването и за съдържанието на изготвената покана. В останалата й част въззивната жалба съдържа доводи неотносими към обхвата на касационното обжалване.

За да потвърди първоинстанционното решение за частично отхвърляне на иска, въззивният съд е приел, че протокола от ОС, отразяващ гласуване чрез бюлетина, сам по себе си установява тайно гласуване, очевидно визирайки организирането му по начин, противоположен на този при явното гласуване – последното организирано и осъществено по начин, който цели демонстриране на вота и обективно позволява установяване съдържанието му, без последното да е резултат и от нечие умишлено или поради небрежност поведение. Освен това е изложено съображението, че протоколът от ОС е частен свидетелстващ документ, без обвързваща съда материална доказателствена сила / визирайки удостоверителната му част /, поради което за ответника не съществува пречка да установява със свидетели удостоверените от самия него в документа факти, оспорвани от ищеца. В този смисъл е отречено нарушение на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК от първоинстанционния съд, с допуснатите свидетели на ответника, за установяване начина на гласуване и е прието, че същите безпротиворечиво потвърждават факта на гласуване чрез бюлетини, достатъчно да се приеме проведено тайно гласуване. Досежно разгласяването на ОС въззивният съд е счел, че с въззивната жалба недопустимо - извън преклузивния срок по чл. 58 ал. 3 ЗК - се въвежда довод за неспазен срок за разгласяване и за несъответно съдържание на поканата, поради което не дължи произнасяне по същия.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира въпроса: При постановяване на решението си въззивният съд длъжен ли е да изследва всички доводи на страните и всички доказателства и да изложи съображенията си по тях? - въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с разрешенията в решения по гр. д.№ 546/2012 г. на ІV г. о., т. д.№ 323/2008 г. на І т. о., гр. д.№ 6605/2013 г. на ІV г. о. и гр. д.№ 66/2012 г. на ІІ г. о. на ВКС.

Въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондира с решаващите мотиви на въззивното решение, в което съдът се е произнесъл в съответствие с въведените от касатора - ищец доводи за неправилност на първоинстационното решение, както и по всички събрани доказателства. В същото не е отказано произнасяне относно доказаността на факта на разгласяване на поканата за ОС, а е прието, че въззивният довод, относим към това нарушение на ЗК и Устава, касае недоказаност на времето на разгласяването и съдържанието й, какъвто довод страната не е въвела в преклузивния срок по чл. 58 ал. 3 ЗК, поради което съдът е счел, че не подлежи на разглеждане. По начало, не кореспондира с действителното съдържание на отговора на исковата молба довода на касатора, наведен с въззивната жалба, че ответникът не е оспорил твърдението му за неразгласяване на ОС, съобразно предвидения в Устава начин. Ответникът е оспорил така посочения в исковата молба отрицателен факт, поради което е било не само допустимо, но и желателно за него - с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса - да ангажира доказателства по оспорването. Точно защото не отговаря на действителното съдържание на защитата на ответника, пропускът на въззивния съд да изложи коментар по този конкретен довод във въззивната жалба не би могъл да съставлява съществено процесуално нарушение, а само съществените обективират порок, по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК. Преди всичко, обаче, пропускът би бил релевантен в случай на въззивен довод на ищеца по оспорване доказаността на факта на разгласяването, а съдът е приел, че такъв няма заявен, очевидно считайки, че оспорването на разгласяването, само по себе си, не въвежда и спор относно срока на разгласяване и съдържанието на поканата. Този въпрос, обаче, е извън обхвата на формулирания процесуален такъв. Наведени са от въззивния съд и конкретни съображения за неоснователност на довода за процесуално нарушение на чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК от първоинстанционния съд, основани на доказателствената сила на протокола на ОС, като частен - свидетелстващ в удостоверителната му част документ / извън материализираната воля на кооператорите /. Въззивният съд е приел, че гласуването с бюлетини само по себе си представлява тайно гласуване, като противопоставимо на явното - последното обективирано по начин, целящ и позволяващ демонстриране на вота. Касаторът не разграничава тайното гласуване от компрометирането на формално организиран таен вот, каквото разграничение е провел съда. Следователно, произнасяне по този конкретен въззивен довод, макар неудовлетворяващо страната има и това изключва наличието на процесуално нарушение от вида по чл. 236 ал. 2 ГПК. При това, съдът е приел, че от събраните свидетелски показания на Ч. и Ю., обосновавайки се защо ги кредитира като непротиворечиви и обективни, не се установява и компрометиране на организирания таен вот, доколкото свидетелстват за осигурено уединение на гласуващия / с параван от одеяла /. Така решаващият за спора мотив остава успешното оборване на твърдението на ищеца за компрометиран таен вот / макар самата възможност за компрометиране да не е равнозначна на компроментиран, в смисъл на повлиян, таен вот /, спрямо който решаващ извод формулираният процесуален въпрос е неотносим.

Поради неудовлетворяване на общия е излишно, а и невъзможно коментирането на сочения допълнителен селективен критерий.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1686/08.12.2020 г. по т. д. № 2523/2020 г. на Варненски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: