Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Р. Б. против решение № ІV-8/26.03.2021 г., постановено по гр. д.№ 941/2019 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.

Ответниците са оспорили касационната жалба, с писмен отговор.

Касационната жалба /заедно с допълнителната касационна жалба/ е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. пето ЗЗД е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първата инстанция.

Производството по делото се е развило след отмяна на влязлото в сила решение по делото, по реда на чл. 303, т. 1 ГПК, поради наличието на новооткрито писмено доказателство. Делото е върнато за ново разглеждане от състав на ВКС, като след отмяната, с оглед указанията на ВКС, е следвало да се приеме представеното пред ВКС в отменителното производство писмено доказателства, като се направи преценка дали то представлява „обратно писмо“, доколкото е съставено от едната страна по сделката, както и дали по отношение на другата страна то представлява начало на писмено доказателство, доколкото не е подписано от нея.

Съдът е приел, че през 1981 г. ищцата Г. Б. се е разпоредила с придобития от нея през 1975 г. недвижим имот, като го е прехвърлила на своите родители - с договор за покупко-продажба. В нотариалния акт изрично е отбелязано, че имотът се продава за сумата от 5 000 лв, която сума продавачът заявява, че е получил в брой.

Съдът е посочил, че съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, привидните договори са нищожни. Привидна сделка е тази, страните по която не желаят нейното правно действие и настъпване на правни последици от нея. При привидните сделки е налице съзнателно несъответствие между желаното и изразеното. За да е налице абсолютна симулация е необходимо по безспорен начин да се установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели. Съгласно чл. 134, ал. 2 ГПК отм., свидетелски показания се допускат, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно (ищцата не попада в хипотезата на чл. 134, ал. 2, изр. последно ГПК отм. ). Обратният документ трябва да е съставен да служи за доказателство. Документът трябва ясно да установява отношенията, точно по същия начин и трябва да е пълен. В противен случай, би бил само начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 134 от ГПК. Обратният документ може да бъде подписан от двете страни или от страната, на която ще се противопостави. Съгласно актуалната съдебна практика, не е необходимо обратният документ да е съставен непременно към момента на сключване на сделката, той може да бъде съставен и в по-късен момент.

Съдът подробно и задълбочено е изследвал и обсъдил приетите по делото графологични експертизи и е приел, че е оборено авторството на подписа върху представеното заявление от 11.06.1985 г., а именно, че подписът не е положен от Ф. Р.. Въз основа на този свой извод, съдът е приел, че и към настоящия момент по делото не е представен обратен документ, изхождащ от страните по сделката, който да установи действителната воля на страните по сделката, нито документ, който да може да се цени като начало на писмено доказателство, което да направи допустимо доказването със свидетелски показания на привидността на сделката от 1981 г. Посочено е, че дори цената по договора да не е била платена, това не води автоматично до извод, че договорът е привиден, съотв. нищожен, тъй като неплащането на цената по договор за продажба води единствено до възникване на облигационни отношения между страните по него. Неплащането на цената действително би могло да бъде индиция за твърдяното привидно съглашение, но по делото изявлението в нотариалния акт, че цената е заплатена в брой, не е оборено.

За да достигне до извода за оборване на авторството върху представеното заявление, съдът е кредитирал заключенията на вещите лица по първата тройна експертиза (Р., А. и И.-К.) и особеното мнение на вещото лице д-р Б., а именно – че подписът върху „Заявлението“ от 11.06.1985 г. не е положен от Ф. Р., а е изпълнен със стремеж за наподобяване/имитиране на подписа, т. е.че подписът в Заявлението е подправен. В тази насока съдът е приел за по-убедителни изводите на изброените вещи лица, че съвпаденията между подписа-обект и подписите-сравнителни образци, не само в количествено отношение са по-малко от различията, но и идентификационното им значение не е високо, като в същото време различията са не само преобладаващи в количествено отношение, но и са устойчиви, характерни и с индивидуализиращо значение, както и че размерът на подписа-обект на изследване, е по-голям от размерите на подписите-образци.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи въпрос, дали е допустимо съдът да изгражда своите изводи въз основа на съдебни експертизи, чиито състав не е формиран по установения ред. Обосновката на този правен въпрос касаторът обвързва с приложението на разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ГПК отм., относно посочването на вещи лица от страните, при направено оспорване на прието експертно заключение и разширяване на експертизата в тричленна.

Доколкото процедирането на съда при допускането на тричленна експертиза по делото при новото разглеждане на спора, след отменянето на въззивното решение по реда на извънредния способ за отмяна на неправилни решения е обосновало изводите му относно основателността на предявения иск, то поставения правен въпрос е относим към производството по чл. 288 ГПК.

В цитираното съдебно решение № 107/2020 г., постановено по гр. д.№ 2461/2019 г. на ВКС, ІV гр. отд. и решение № 236/26.05.2011 г. по гр. д. № 644/2010 г. на I-во гр. отд. на ВКС е прието, че при създадено противоречие по въпрос, касаещ специални знания, съдът следва да вземе обективно и законосъобразно решение, което не може да почива на предположения. Когато констатациите на единична експертиза са оспорени от една от страните и тя е поискала разширяването на единичната експертиза в тройна, съдът е задължен да уважи искането, съобразно правилото на чл. 157, ал. 2, изр. 2 от ГПК отм., който определя как да се формира тройната експертиза.

При назначаването на първата тричленна експертиза, след оспорването на едночленната експертиза, съдът е процедирал в противоречие с цитираната съдебна практика, поради което касационното обжалване следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Всички останали въпроси, формулирани от касатора, касаят обосноваността на съдебното решение, като съдът не се е отклонил от задължението си да обсъди заключението на вещите лица в съвкупност с останалия доказателствен материал, както и подробно да посочи защо кредитира едно, а не друго заключение на вещите лица. Въпросът за обосноваността на решението, в частност, дали подписа е положен от Ф. Б., е фактически въпрос и е част от възприетата от съда фактическа обстановка, като преценката на фактическата обстановка не е допустимо да се извършва в производството по чл. 288 ГПК, доколкото необосноваността не е сред касационните основания по чл. 280 ГПК.

Предвид изложеното, касационното обжалване следва да се допусне, като на Г. Р. Б. следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 170 лева.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV-8/26.03.2021 г., постановено по гр. д.№ 941/2019 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.

УКАЗВА на Г. Р. Б. да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 170 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.