Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Г. М., чрез процесуалния му представител адв. Т. Т, срещу Решение № 1564 от 29.10.2015 г., постановено по адм. дело № 985/2015 г. от Административен съд Бургас с доводи за неправилност. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендира разноски пред двете инстанции.

Ответната страна – Областна дирекция на МВР Б., чрез процесуалния си представител гл. юрк. Г. В, в писмената молба (отговор) поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира „съдебно-деловодните“ разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че бъде уважена касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил, като неоснователна, исковата молба на А. Г. М. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 700, 00 лв., представляващи платен от него наем за ползване на нает чужд микробус поради предприетото от административния орган спиране от движение на товарен автомобил „Мерцедес“ рег. [рег. номер на МПС], както и изземване на свидетелство за регистрация – част ІІ, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 12.01.2015 г., датата на която е влязло в сила Решение № 2212 от 14.12.2014 г., постановено по адм. дело № 1657/2014...