Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С.Н против Решение № 7781 от 10.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3861/2019 г. от Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на началника З. [ място] да уважи молба вх. № 1165 от 28.02.2019 г., подадена от Нешков, за назначаване на работа като отговорник на зала по компютри до 9 група.

Касаторът твърди, че началникът на затвора няма оперативната самостоятелност по целесъобразност да назначава и освобождава лишените от свобода на работа. Това е в правомощията на комисията по чл. 35 ППЗИНЗС, която в конкретния случай не е дала становище, както такова не е дал и инспектора по социални дейности и възпитателна работа (ИСДВР). Твърди още, че отказът не е формулиран в индивидуален административен акт – заповед, а е оформен в резолюция, която няма изискуемото от закона – чл. 59, ал. 2 АПК – съдържание. Въз основа на това прави извод, че отказът, който е оспорвал, е направен при неправилно упражнена оперативна самостоятелност, при неспазване на установения в чл. 165 и чл. 166 ППЗИНЗС процедурен ред, поради което, като незаконосъобразен, е следвало да бъде отменен от първоинстанционния съд. Моли за отмяна на обжалваното решение, отмяна на оспорения отказ и връщане на преписката за ново произнасяне с определен от съда срок и указания по приложението на материалния закон. Претендира разноски.

Ответната страна – Началника на [населено място, затвор], чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на решението.

Настоящата инстанция, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и...