Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Б.В срещу Решение № 3888/10.06.2019 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 7882/2018 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № ДК-02-ЮЗР-4/08.02.2018 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район, нареждаща премахването като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на строеж „Реконструкция на покривна тераса към апартамент В-18 – надстройка на вх. В на жилищна сграда“, находящ се в УПИ I, кв. 2, [местност] по плана на [населено място], с изключение на изпълнените съгласно одобрен на 29.07.2015 г. от главния архитект на район „Триадица“ – Столична община инвестиционен проект метални колони между оси 17-21 и Д-Бꞌ, анкерирани към стоманобетоновата плоча, представляваща тераса към второто ниво на апартамента.

Ответникът – началникът на РДНСК – ЮЗР, е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Съдебното решение по своя резултат не е засегнато от касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.

1. Неоснователен е доводът на касатора за нищожност на потвърдената от съда заповед поради некомпетентност на издателя й, произтичаща от категорията на строежа (която била отбелязана в Разрешение за строеж № 74/29.07.2015 г. за „Реконструкция на тераса и слънцезащитен елемент – пергола на апартамент В-18“ като IV-та).

а. В производството по чл. 225 ЗУТ законността и категорията на строежа подлежат на самостоятелна преценка от административния орган, която се основава на вида и параметрите на фактически изградения обект. Строежът, предмет на заповедта, не е идентичен на предвидения с РС от 2015 г. и затова по хипотеза този акт не е обвързващ при категоризирането на обекта.

б. Правилно в заповедта строежът е определен като принадлежащ към III-та категория...