Производството е по чл. 208 и следващите АПК.
Образувано е по касационна жалба на Е.С и Д.С чрез техния пълномощник срещу решение № 5050/18.07.2019 г. по адм. д. № 346/2019 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му.
По делото е постъпила и частна жалба от М.Г чрез нейните пълномощници срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 20.06.2019 г., с което е отказано конституирането й като заинтересована по делото страна.
Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неоснователност на частната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Е.С и Д.С срещу заповед № РА-30-382/21.11.2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ им е наредено да премахнат незаконен строеж "прозирна ограда с бетонов цокъл", изградена по източната страна на УПИ XXIV-280, попадаща в трасето на улица тупик с о. т.52-52а, кв. 10, в. з. "Киноцентър II част". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.
За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен администратвине орган в съответствие с делегираните му правомощия. При постановяването на оспорения административен акт не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 225, ал. 3 ЗУТ, които да мотивират неговата отмяна. Неоснователни са твърденията, че процесната заповед е постановена в несъответствие с материално-правните разпоредби. Оградата в началото на улицата навлиза...