Председателят на Върховния съд е направил предложение до ОСГК за издаване на тълкувателно решение по приложението на чл. 37 ГПК.

Поставя се въпросът: когато решението на особена юрисдикция или издаден от административен орган стабилен административен акт подлежи на обжалване пред съд, може ли да се иска възобновяване на срока за обжалване, ако страната го е пропуснала поради особени, непредвидени обстоятелства, и кой е компетентен да разгледа това искане - юрисдикцията, респективно административният орган, или съдът.

Ако се приеме, че това право принадлежи на първите, възстановяването на срока, или отказът да бъде възстановен, подлежи на контрол от съда.

За да се произнесе по поставения въпрос, ОСГК взе предвид:

По нашата правна система в някои случаи е предвидено решение на особените юрисдикции или стабилни административни актове, издавани от административни органи, да подлежат на съдебен контрол.

Такива са например оценителните протоколи на комисията по § 65 и 66 ППИНМ, заповедите за одобряване на дворищно-регулационните планове - § 64 ППИНМ, решенията на окръжните съвети на профсъюзите по трудови спорове (чл. 40 от Правилника за разглеждане на трудови спорове) и др.

В тези закони и правилници не се съдържат правилата за възстановяване на пропуснат срок за обжалване, респективно за предявяване на иск. Съгласно чл. 36 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да иска възстановяването му, ако докаже, че пропускането се дължи на особени, непредвидени обстоятелства. Молбата за възстановяване на пропуснатия срок се разрешава от съда, пред който е следвало да бъде извършено просроченото действие (чл. 39 ГПК).

Общото събрание на гражданската колегия счита, че по аналогия на основание чл. 2, ал. 2 ЗЗД институтът за възстановяване на срок следва да намери приложение и при обжалване на решенията на особените юрисдикции или актовете на административни органи.

И в тези случаи е възможно страната, чиито права са засегнати, поради особени, непредвидени обстоятелства да е пропуснала срока за обжалване. Неоправдано би било само поради съществуващата празнота в закона да й се откаже правото да иска възстановяване на срока. Този извод се налага и от съображения на справедливост.

С оглед на принципа, прокаран в чл. 39 ГПК, следва да се приеме, че въпросът за възстановяване на срока трябва да се постави пред инстанцията, която е издала решението или акта, който се обжалва, т. е. съответната особена юрисдикция или съответния административен орган.

Последните са задължени да извършат проверка на фактите по същия ред, по който разглеждат основния спор, и в зависимост от резултата от тази проверка да възстановят срока, ако наистина са налице особени, непредвидени обстоятелства, или да откажат възстановяването, ако такива липсват.

Следва да се приеме, че тази дейност подлежи на контрол от съда, който е компетентен да разгледа жалбата срещу решението на юрисдикцията или акта на административния орган.

При уважаване на искането за възстановяване на срока и изпращане на жалбата в съда, последният ще трябва даже служебно да проконтролира обосноваността на разпореждането, с което се възстановява срокът.

При отказ да се възстанови срокът ще следва да се признае правото на страната да обжалва пред съответния съд по реда на частното обжалване.