Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М. Д., процесуален представител на Областен управител на област Б., пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представител на Българската държава, на осн. чл. 31, ал. 2 и чл. 32, ал. 4 ГПК против решение № 142/23.06.2021 г. постановено по гр. д. № 624/2021г на Окръжен съд – Бургас, с което е обезсилено решение № 260003/25.01.2021 г. постановено по гр. д. № 141/2020г на Районен съд -гр. Ц. и делото е върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав, което да започне с конституиране на надлежния представител на Държавата.

В касационната жалба се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.

В писмен отговор от 16.09.2021г. ответникът община Царево оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд да не бъде допускано. Претендира и за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на първо отделение на Гражданска колегия, по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че е предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез упълномощения Областен управител на област Б. против О. Ц, като се претендира постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че Държавата е собственик на три имота, всички с начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя. Доколкото за спорните имоти се твърди, че са земеделски земи и се твърди, че са останали държавна собственост и поради това, че върху тях е осъществено мероприятие, което не позволява да се възстанови собствеността по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, то предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 12 ЗСПЗЗ, Държавата следва да се представлява не от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, а от Министъра на земеделието, храните и горите. По тези мотиви съдът е приел, че ищецът по иска - Държавата, е ненадлежно представлявана в процеса пред първата инстанция и постановеното решение на ЦРС е недопустимо. Съдът е посочил, че пред въззивната инстанция не могат да бъдат поправени нередовности, свързани с конституирането на страните/ в случая на надлежен представител на Държавата/, като се повторят процесуалните действия по делото, с оглед условията на ограничен въззив, което налага решението на районния съд да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на първата инстанция за предприемане на процесуални действия за отстраняване на нередовността във връзка с конституиране на надлежен представител на Държавата – министъра на земеделието, храните и горите.

Върховният касационен съд намира, че обжалваното решение на Окръжен съд - Бургас следва да бъде допуснато служебно до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. последно ГПК - поради очевидна неправилност. Такава е налице, когато неправилността на решението може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с доказателствата по делото. В случая очевидната неправилност се отнася до приложението разпоредбата на чл. 270, ал. 3 ГПК, уреждаща хипотезите, при които първоинстанционното решение подлежи на обезсилване и приетото от въззивния съд, че констатираното от него ненадлежно представителство на ищеца е основание за обезсилване решението на районния съд.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 142/23.06.2021 г. постановено по гр. д. № 624/2021г. на Окръжен съд – Бургас.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/.

УКАЗВА на касатора, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: