Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Стройпроект“ЕООД, [населено място] срещу решение № 12445 от 07.12.20230г. по в. т.д.№ 1784/2020г. на Апелативен съд, ТО, 6 състав за потвърждаване на решението по т. д.№ 2377/2018г. на СГС за отхвърляне на предявените срещу „А. С“ООД, [населено място] и „Б. К“ЕООД, [населено място] като участници в ДЗЗД „Спортни терени“ искове:1/ с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД за заплащане на сумата 120 000лв. /дължима по равно/ - необходими разходи за поправка на изпълнена с недостатъци работа по договор № 66/27.11.2015г. в частта за изграждане на дренажна и поливна система, на бордюри, извозване на земни маси и затревяване по отношение на обект два броя тренировъчни терени в [населено място], общ. Самоков; 2/ евентуален иск за връщане на сумата 120 000лв., дължима по равно от ответниците, представляваща заплатено авансово възнаграждение по същия договор за извършването на същите дейности /изграждане на дренажна и поливна система, на бордюри, извозване на земни маси и затревяване по отношение на същия обект/, с която сума следва на основание чл. 265, ал. 1, предл. трето ЗЗД да бъде намалено възнаграждението на изпълнителите.

В касационната жалба е въведен довод за „очевидна неправилност поради необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. трето ГПК във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК“. Твърдението е за правилно изяснена фактическа обстановка по спора, но за неизвършена обективна преценка на доказателствата и формиране на несъответстващи на фактите правни изводи.

Наименованото изложение на основанията за касационно обжалване съдържа идентични на касационната жалба оплаквания, че обжалваното решение е необосновано, доколкото изводите на съда не се подкрепят от събрания доказателствен материал и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Доводи в какво се изразява основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК не са изложени.

В съвместен писмен отговор насрещните страни „А. С”ООД и „Бос консулт”ЕООД оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция, кредитирайки заключението на вещото лице, е приела за установено, че неотводняването на терена при дъжд и сняг се дължи изцяло и само на качеството на изградената дренажна система, която не е била положена под целия терен, а са направени само няколко дренажни жили, които при това са били изключително затревени, което също е пречка за нормалното функциониране на системата. Въз основа на свидетелските показания съставът на САС е приел, че възложителят е бил предупреден от изпълнителя, че техническият проект, на който ищецът държи - полагане само на няколко дренажни жили, разположени на отделни участъци, няма да е в състояние да изпълни целеното предназначение - да предпази терена от наводняване, а е необходимо полагане под целия терен. В тази хипотеза, въззивната инстанция е приела, че съгласно чл. 260, ал. 1 ЗЗД рискът е преминал върху поръчващия, след като е предупреден, че проектът му е неподходящ за правилното изпълнение на работата, а изпълнителят се освобождава от отговорност и му се дължи възнаграждение. Като допълнителен аргумент за неоснователност на претенциите за некачествено изпълнена дейност по дренажа е изложен и този за лошата поддръжка и на поставената част от системата - необходимост изходите, които са извън терена, при редовно почистване да са видими, а експертизата е установила, че те са затревени и неподдържани. Установено е, че останалите видове дейности, предмет на исковата молба нямат отношение към дренажа.

По отношение на поливната система, въз основа на заключението на техническата експертиза, въззивната инстанция е приела, че тя е работеща и напълно функционираща съобразно предвиденото в договора предназначение; че появилият се дефект в помпената станция е отстранен от изпълнителя за негова сметка.

За установено е прието и, че вещото лице не е констатирало неизвозени земни маси, като въззивната инстанция е зачела и неговите констатации, че при наличие на пръст на терена, не би било възможно изпълнението на следващите етапи от договора.

По отношение на доставката и изграждането на бордюри е прието, че макар и със закъснение, те са доставени и монтирани. По отношение на тревното покритие е прието, че при приемане на работата ищецът не е възразил по изпълнението на дейността по този пункт. Същевременно е прието за неустановено, че възложителят е поддържал тревното покритие съобразно минималните изисквания през изминалия тригодишен период от приемането на работата до огледа на вещото лице, което е установило оголени участъци.

По тези съображения въззивната инстанция е потвърдила изводите на СГС, че ищецът не доказва наличието на некачествено изпълнение, за отстраняване на недостатъците от което са необходими разходи, а от друга не установява и неизпълнение по договора в количествено отношение с оглед претенцията на ищеца за намаляване на възнаграждението поради извършена по-малко от уговорената работа и връщане на авансово заплатени суми.

Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно:

Както се посочи в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК страната преповтаря единствено фактите и обстоятелствата, които счита за доказани по делото, поддържайки заявеното пред инстанциите по същество свое тълкуване и изводи.

Отсъства каквото и да било ясно и конкретно твърдение в какво се състои, от какво произтича и защо, несъмнено и видно, без извършване на проверка по същество, въззивното решение е очевидно неправилно. Формалното позоваване на предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК не е запълнено с конкретно съдържание чрез препращане към мотивите на въззивната инстанция, които касаторът счита за очевидно неправилни. То не е обвързано с довод какво е естеството на квалифицираната форма на неправилност, как тя е изразена и проявена в решаващите правни аргументи на апелативния съд.

Неразграничаването от касатора на директното основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК от касационното основание по чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност и необосноването на приложното поле на хипотезата „очевидна неправилност” предпоставя невъзможността за осъществяване на факултативния касационен контрол. Тежкият порок - очевидна неправилност следва надлежно да бъде въведен и аргументиран от касатора и не е допустимо служебно да бъде установяван от касационната инстанция.

С оглед изхода на производството касаторът следва да заплати на насрещните страни поисканите и доказани разноски за производството -сумата по 2 947.50лв. на всяко едно от ответните дружества за изготвянето на отговор на касационната жалба.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 12445 от 07.12.20230г. по в. т.д.№ 1784/2020г. на Апелативен съд, ТО, 6 състав.

Осъжда „Стройпроект”ЕООД, [населено място] да заплати на „А. С“ООД, [населено място] и „Б. К“ЕООД сумата от по 2 974.90лв. разноски за производството.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: