Производството е по реда на чл. 175 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК.

Образувано е по молба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, гр. П., чрез юрк. Ц.Д за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 9015/07.07.2020 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 3992/2020 г.

Молителят твърди, че при постановяване на решението съдът е допуснал очевидна грешка в диспозитива, изразяваща се в неизписване на единния граждански номер /ЕГН/ на П.Т.Т се, че съдебното решение като изпълнително основание очертава предмета и страните на принудителното изпълнение и в тази връзка с непосочването на ЕГН на страната се създава пречка за индивидуализацията на длъжника в изпълнителното производство, респ. при издаването на изпълнителен лист.

Иска постановяването на съдебен акт, с който грешката да се поправи и диспозитива на решението да се допълни.

Ответникът - П.Т, не е изразил становище по искането за поправка на очевидна фактическа грешка.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:

Искането за поправка на очевидна фактическа грешка в решението е неоснователно, като съображенията за това са следните:

С решение № 9015/07.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3992/2020 г., Върховният административен съд е отменил решение № 241/30.01.2020 г. на Административен съд, гр. П., постановено по адм. дело № 1743/2019 г. в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-16001616000940-091-001/21.12.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 128/28.02.2019г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“, гр. П. относно установените задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. за разликата над 28 247.37 лева до 32 199.47 лева и съответните лихви за разликата над 22 012.63 лева до 25 092.43 лева и за 2014 г. в размер на 5 483.88...