Производството е по реда на чл. 237 – чл. 249 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане, подадено от Р.К – прокурор в Окръжна прокуратура Пловдив, чрез пълномощник по делото адв. Р.А, за отмяна на решение №15109/06.12.2018г., постановено по адм. дело №4406/2018г. по описа на ВАС, тричленен състав на Шесто отделение.

С последното е отхвърлена жалбата на Р.К срещу решение на Прокурорската колегия при Висшия съдебен съвет (ПКВСС) по т. 7.1 от Протокол №9/21.03.2018г., с което на основание чл. 193, ал. 5 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), вр. с чл. 162, т. 3 от ЗСВ и съобразно § 210 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на ЗСВ (ДВ, бр. 62/9.08.2016 г.) е постановен отказ прокурор Р.К да бъде повишен в длъжност „прокурор“ във Върховна касационна прокуратура, както и срещу решението по т. 7.2 от същия протокол, с което вместо него на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, вр. с § 210 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ Б.К – прокурор от СГП, е повишен в длъжност „прокурор“ във ВКП.

Поддържаното основание за отмяна е по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК. Искателят твърди, че новите обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, се изразяват във влязлото в сила решение №11622/31.07.2019г. на ВАС, петчленен състав на II колегия, по адм. дело №1860/2019г., с което е отменено решение №15900/19.12.2018 г. на ВАС, Шесто отделение, по адм. дело №13513/2017 г. и е постановена отмяна на решение по т. 2. 1 от Протокол № 34 от заседание на ПКВСС, проведено на 25.10.2017г., с което на Р.К е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ – „намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 на сто за срок от 6 месеца“ за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Счита, че е налице основанието по чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като съдебното решение, чиято отмяна се иска, се основавало именно на решението на ПКВСС от проведеното на 25.10.2017г. заседание за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, впоследствие отменено с решение на петчленен състав на ВАС, II колегия. Искателят поддържа становището, че с отмяната на дисциплинарното наказание, наложено му с решението по т. 2. 1 от Протокол № 34/25.10.2017г. на ПКВСС е отпаднало фактическото и правно основание на постановения с решение по т. 7. 1 от Протокол № 9/21.03.2018 г. отказ на ПКВСС да повиши искателя в длъжност „прокурор“ във Върховна касационна прокуратура, а оттам – и на решение № 15109/06.12.2018г. по адм. дело №4406/2018г. по описа на ВАС, Шесто отделение, с което решението за отказ е потвърдено като законосъобразно. С тези доводи моли за отмяна на посоченото решение на основание чл. 244, ал. 1, предл. второ и ал. 2 от АПК, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. Претендира сторените по делото разноски, заплатено адвокатско възнаграждение на адв.. А. В съдебно заседание, проведено на 21.05.2020 г., процесуалният представител на искателя адв.. А поддържа заявената с искането претенция, основана на подробно развитите фактически и правни съображения. Претендира присъждане на разноски по делото при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), вр. с чл. 38, ал. 2 от с. з. Прави възражение за прекомерност на претендирания от искателя адвокатски хонорар. Искателят Р.К се явява лично в съдебно заседание, като навежда допълнителни доводи в подкрепа на искането си за отмяна, представя писмена защита.

Ответната страна – ПКВСС, чрез процесуален представител юрк. Д.Г, оспорва искането като неоснователно по съображения, изложени в представено писмено възражение по делото и в съдебно заседание. Счита, че не са налице заявените от искателя основания по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК за отмяна на решение №15109/06.12.2018г. по адм. дело №4406/2018г. по описа на ВАС, Шесто отделение, с оглед на което претенцията му като недоказана следва да бъде отхвърлена изцяло. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Б.К, заинтересована страна в производството по адм. дело №4406/2018г. по описа на ВАС, Шесто отделение, чрез пълномощник по делото адв. Д.П, ангажира становище за недопустимост и неоснователност на предявеното от Р.К искане за отмяна. Подробни съображения развива в депозиран писмен отговор-възражение и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител. Претендира направените разноски по делото съгласно представен списък.

Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, като прецени релевираните с искането за отмяна доводи и съображения и становищата на ответните страни, ведно с приложения към делото доказателствен материал, установява следното от фактическа и правна страна:

Искането е допустимо като подадено в сроковете по чл. 240 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно.

Производството по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънинстанционен способ за проверка на неправилни съдебни актове въз основа на изрично и изчерпателно посочените основания по чл. 239 от АПК.

Конкретно предявеното от искателя в настоящото производство основание по чл. 239, т. 1 АПК предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато бъдат открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Твърдението на искателя е, че новото обстоятелство от съществено значение за делото (образувано по жалбата на Р.К срещу отказа на ПВКСС да го повиши в длъжност „прокурор“ във ВКП), което обстоятелство не е могло да му бъде известно към момента на осъществяване на защитата му по това дело (приключило с постановяване на решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство), е влязло в сила решение № 11622/31.07.2019г. на ВАС, петчленен състав на II колегия, по адм. дело № 1860/2019г., с което е разрешен по окончателен начин въпросът за законосъобразността на наложеното на Р.К дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, съгласно решение на ПКВСС по т. 2. 1 от Протокол № 34/25.10.2017г.

За да се приеме, че окончателното съдебно решение, с което се отменя наложено дисциплинарно наказание на магистрат по реда на ЗСВ, има значението на „ново обстоятелство“ по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК по отношение на предходно постановено и влязло в сила съдебно решение, с което е дадено разрешение на друг материалноправен въпрос, засягащ същото лице (в случая – това е въпросът за основателността на отказа на ПКВСС да повиши прокурор Р.К в съответната по-висока длъжност), е необходимо между двете съдебни производства да е налице връзка на обусловеност, свързаност, идентичност във фактическите основания, съставляващи предмета на всяко от тези производства. Видно от анализа на решението, чиято отмяна се иска, и от останалите доказателства по делото, свързани с производството по дисциплинарно дело № 21/2016г. по описа на ВСС срещу Р.К, е, че не фактът на висящото към 21.03.2018г. дисциплинарно производство на жалбоподателя е мотивирал извода на ПКВСС за липса на необходимите нравствени и професионални качества у кандидата за заемане на върховна длъжност „прокурор“ във ВКП. Крайната преценка за наличието или липсата на изискуемите качества съобразно чл. 162, т. 3 от ЗСВ принадлежи на съответната колегия при ВСС (в случая – ПК), която следва да упражни правомощията си по чл. 193, ал. 5 от ЗСВ, след като е събрала и извършила проверка на всички релевантни за случая обстоятелства, разгледала е и обсъдила становището на Комисията за професионална етика (КПЕ) при ПКВСС, въз основа на което мотивира и излага самостоятелни, обосновани изводи относно наличието или не на предпоставките по чл. 162, т. 3 от ЗСВ за приемане на решение за повишаване или не на кандидата в съответната длъжност.

В конкретния случай, от материалите, намиращи се в кориците на адм. дело № 4406/2018г. по описа на ВАС, Шесто отделение, безусловно се установява, че формираното от ПКВСС становище на заседанието от 21.03.2018 г. във връзка с обстоятелствата по чл. 162, т. 3 от ЗСВ по отношение на Р.К, не се основава, още по-малко – изцяло и единствено, на наложеното му с решение от Протокол №34/25.10.2017г. на ПКВСС дисциплинарно наказание на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, вр. с чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Фактът, че на магистрата е наложено посоченото дисциплинарно наказание е споменат в протокола от заседанието на ПКВСС от 21. 03. 2018 г., но единствено в контекста на необходимостта от установяване на всички нови факти и обстоятелства, касаещи крайната преценка на колективния орган за притежанието на съответните качества от кандидата. Видно от направените изказвания на членове на ПКВСС и проведени обсъждания на заседанието от 21. 03. 2018 г. обаче, фактът на наложеното през 2017 г. дисциплинарно наказание на Р.К не е бил ценен като обстоятелство, обуславящо извод за неговите качества в една или друго посока. Изрично посочено в протокола е, че съдебното производство по обжалване на дисциплинарното наказание не е приключило с влязло в сила съдебно решение, поради което и изложените от членовете на ПКВСС съображения не се отнасят до фактите и обстоятелствата – предмет на висящото към онзи момент дело за проверка на законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание. Не деянията, заради които е била ангажирана дисциплинарната му отговорност с решението по т. 2. 1 от Протокол №34/25.10.2017г. на ПКВСС, а факти от неговото поведение, установени в хода на прекратеното наказателно производство и в погасената по давност част от дисциплинарното производство (дисциплинарно дело № 21/2016г. по описа на ВСС), са формирали основанието на мотивирания от ПКВСС извод за липса на необходимите нравствени и професионални качества у кандидата Р.К да бъде повишен на длъжност „прокурор“ във ВКП. Нито мотивите към решението по т. 7. 1 от Протокол № 9/21.03.2018г. на ВСС (с което е постановен отказът за повишаване), нито тези, изложени в атакуваното в настоящото производство съдебно решение, съдържат каквито и да е съображения, сочещи на възприета от органа (ПКВСС) непосредствена връзка на обусловеност между формираното отрицателно становище относно притежаваните от Р.К нравствени и професионални качества, преценени с оглед вземане на решението по чл. 193, ал. 3, вр. с ал. 4 и ал. 5 от ЗСВ, от една страна, и наличието на висящо дисциплинарно производство срещу него (неприключило с влязло в сила съдебно решение) както към момента на приемане на решението за отказ по чл. 193, ал. 5 от ЗСВ, така и към момента на постановяване на съдебното решение по оспорване на отказа, от друга.

Както правилно се сочи в мотивите към атакуваното съдебно решение, преценката за притежание на необходимите професионални и нравствени качества от кандидата в конкурс за повишаване е функция на съвкупната оценка и впечатление на решаващия орган от цялостната професионална дейност и поведението на магистрата, която не се обуславя единствено от наличието или липсата на наложено с влязло в сила решение на съответната колегия на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на кандидата. Законодателят не е придал на липсата на наложени дисциплинарни наказания на кандидата правното значение на обстоятелство, обуславящо задължителна положителна оценка на неговите нравствени и професионални качества по смисъла на чл. 193, ал. 5, вр. с чл. 162, т. 3 от ЗСВ.

Наред с казаното, определящ изхода на спора в настоящото производство е фактът, че наложеното на Р.К дисциплинарно наказание с решение по т. 2. 1 от Протокол № 34/25.10.2017г., отменено с влязлото в сила решение на ВАС по адм. дело № 1860/2019 г., считано от 31.07.2019 г., не съставлява елемент от съобразените и преценени от решаващия орган релевантни обстоятелства, включени в основанието на приетата крайна оценка, че кандидатът не притежава в пълнота необходимите професионални и нравствени качества да заеме длъжността „прокурор“ във ВКП.

Предвид гореизложеното, не може да бъде споделен доводът на искателя, че основният аргумент на ПКВСС за липса на нравствени качества у кандидата, обусловил отказа за повишаване, е изведен от воденото срещу него дисциплинарно производство. Това твърдение е в противоречие с наличните по делото данни и по-конкретно – Протокол № 9 от заседанието на ПКВСС, проведено на 21.03.2018 г. и обсъденото в хода на дискусиите становище на КПЕ при ПКВСС от 13.06.2017 г., възприето за меродавно от решаващия орган. Сочените и в двата документа конкретни обстоятелства, свързани с поведение на прокурора, което поставя под съмнение високите му нравствени и етични качества и заради което ПКВСС преценява, че магистратът не отговаря на изискването по чл. 193, ал. 4, вр. с чл. 162, т. 3 от ЗСВ, се отнасят до прояви, които не са били санкционирани с наложеното и отменено впоследствие с окончателно решение на съда дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ. Оттук следва обоснованият извод, че между съдебното производство по обжалване на дисциплинарното наказание и това за проверка на законосъобразността на отказа не съществува каквато и да е причинна връзка и обусловеност, годна да обективира възникнало основание по чл. 239, т. 1 от АПК с постановяване на решение №11622/31.07.2019 г. по адм. дело №1860/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав на II колегия.

По изложените съображения не се доказва и основанието по чл. 239, т. 3 от АПК, което гласи, че актът следва да е основан на документ, който по надлежния ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Отмененото дисциплинарно наказание на Р.К, наложено по воденото срещу него дисциплинарно дело № 21/2016г. по описа на ВСС, не съставлява такъв акт на държавно учреждение, на който да се основава отрицателната преценка на решаващия орган, обусловила отказа за повишаване на прокурор Каменов, респ. на който да се основава и съдебният акт, с който отказът е потвърден като законосъобразен.

Ето защо, не се установява наличие на сочените от Р.К основания за отмяна на решение № 15109/06.12.2018г. по адм. дело № 4406/2018г. по описа на ВАС, Шесто отд. Искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

При този изход на спора и предвид представените доказателства, следва да бъде уважена претенцията на ответните страни за присъждане на разноски по делото, които настоящият съд определя в размер на 700 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в производството на Б.К, преценено като съразмерно на фактическата и правна сложност на спора предвид направеното възражение за прекомерност, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за ПКВСС.

Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховият административен съд, петчленен състав на II колегия РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на Р.К – прокурор в Окръжна прокуратура Пловдив за отмяна на решение №15109/06.12.2018г., постановено по адм. дело №4406/2018г. по описа на ВАС, тричленен състав на Шесто отд.

ОСЪЖДА Р.К да заплати на Б.К сумата от 700.00 (седемстотин) лв., за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Р.К да заплати на Прокурорската колегия при Висшия съдебен съвет сумата от 100.00 (сто) лв., за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.