Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на А. Нури, [гражданство], срещу решение № 933 от 7.12.2018 г. по адм. д. № 869/2018 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед №272з-2077/03.09.2018 г. на Началник група „Миграция“ – ОДМВР Хасково за наложена принудителна административна мярка връщане до страна по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна.

Излага касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът приел, че е конкретизирана наложената мярка и тя е връщане на чужденеца, не е посочена конкретната хипотеза и страната на произход в която се връща чужденеца, като предпоставка за спазването на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. Неправилно съдът приел, че не са нарушени разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 и чл. 35 АПК, във връзка с чл. 39б, ал. 4 ЗЧРБ като не е предоставен срок за доброволно напускане на страната. Няма доказателства, че жалбоподателят представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред. Неправилно е прието, че има опасност жалбоподателят да се укрие и извърши престъпление. Допълнително излага доводи във връзка с препоръка (ЕС) 2017/2338 на Комисията от 16 ноември 2017 година за създаване на общ Наръчник за връщането, който компетентните органи на държавите членки да използват при изпълнението на задачи, свързани с връщането. Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 14.01.2019 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 2.01.2019г. Разгледана по същество е основателна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че от правна страна заповедта е издадена на чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ, а...