Производството е по реда на чл. 237 във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Н.С от [населено място], Пловдивска област за отмяна на влязлото в сила решение № 1384 от 29.01.2013 год., постановено по адм. д. № 8584/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Молителят твърди, че с присъда на Специализиран наказателен съд по НОХД № 857/2014 г. бил признат за невиновен за това, че на 17.05.2011 г., на изхода на гр. П. по посока гр. Х., в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл. 169, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е приел от служител под прикритие дар, който не му се следва – 20 лв., за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по Закон за движение по пътищата. Присъдата е потвърдена с присъда по ВНОХД № 42/2017 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд. Последната е влязла в сила, тъй като по отношение на него не бил подаден протест от Прокуратурата. Мотивите към цитираните съдебни актове сочели, че не е извършил деянието, за което му било наложено наказание по заповед № З-7947 от 17.11.2011 г., жалбата срещу която била отхвърлена с цитираното решение на ВАС, чиято отмяна се иска. Представените присъди представлявали нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото.

Ответникът – Директор на ОДМВР гр. П., не е взел отношение.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Втора колегия, намира подаденото искане за отмяна на влязлото в сила решение за процесуално допустимо, предвид разпоредбите на чл. 240, ал. 2 във връзка с чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

По делото са представени присъда по наказателно дело № 857/2014 г. по...