Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по жалба, с характер на касационна, подадена от И. И. И,чрез пълномощника му адв. И.И, срещу Решение № 910 от 23.01.2018 г., постановено по адм. дело № 258/2016 г. от Административен съд Хасково с доводи за неправилност. Иска се неговата отмяна и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Ответната страна – Кметът на О. И оспорва основателността на така подадената жалба и моли решението на първостепенния съд да бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
С Определение № 19 от 15.03.2017 г., постановено по адм. дело № 52/2016 г. е разрешен спор за подсъдност между Административен съд – Хасково и Районен съд Ивайловград, като е определено оспорването по жалбата на И.И срещу заповед №117-А от 29.02.2016 г., заповед №133-А от 29.02.2016 г. и заповед №142-А от 29.02.2016 г., трите в сила от 01.10.2016 г., издадени на основание § 15, ал. З от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 ЗСПЗЗ, с които са прекратени три броя договори за наем на земеделски земи, сключени на 12.02.2014 г. между община И.д и жалбоподателя, да бъде разгледано от Административен съд – Хасково, на който делото е било изпратено. В мотивите на съдебния акт е посочено, че „ … съгласно приетото в т. 10 на Тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС отдаването на земите от общинския поземлен фонд под наем или аренда, съгласно чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ, е акт на управление на общински имот…. Актовете на кмета на общината, с които той...