Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния й представител юрисконсулт Главчев, а втората, подадена от Д.П и Б.П, и двете против решение № 4413 от 28.06.2018 г., постановено по адм. дело № 2820/2018 г. на Административен съд - София-град, Второ отделение, 40 състав, с което е отменено решение № 33 от 19.01.2018 г. на КЗД, Трети специализиран постоянен състав, в оспорените му части по пункт I, III и V от решението, с които е установено, че чрез преднамерено изготвяне на "съобщения" и "послания" с негативна насоченост и поставянето им на информационното табло във входа, нарушавайки правото им на спокоен личен живот и законното им право да ползват необезпокоявани своята собственост, нарушавайки гражданския им статус, О.Н е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 5, във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.), а именно "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗДискр. по признак "лично положение" спрямо жалбоподателите Д.П и Б.П, като за установеното, на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. е дадено задължително предписание на О.Н да преустанови цитираното поведение и за което нарушение на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. е наложена на О.Н "глоба" в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
В касационната жалба на КЗД са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от първоинстанционният съд, че жалбоподателите в производството пред КЗД не са посочили конкретни лица в сравнимо сходно положение, както и приетото, че не са посочили факти, въз основа на които да се направи предположение за осъществена дискриминация, под формата на тормоз. Възразява се и против приетото, че не е осъществена дискриминация по признак "лично положение". Иска се отмяна на съдебното решение. Не се претендират разноски.
В касационната жалба на Д.П и Б.П са изложени сходни оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че съдът неправилно и приел необходимост от сравнение, без да отчете, че се твърди извършване на тормоз, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., в който случай не е необходимо сравнение и не се изисква посочване на лица за сравнение в третирането. Възразява се против приетото от съда, че жалбоподателите пред КЗД, настоящи касатори не са посочили факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, тъй като такива факти са посочени и са представени доказателства за нежеланото поведение - изготвяне от О.Н писмени "апел", "бележки", залепени на видно място в сградата - етажна собственост, оплакване по 7 РПУ-София, който са станали публично достояние, противно на приетото от съда. В касационната жалба се твърди, че като същностен белег на личността им, касаторите са посочили своята критична позиция по отношение О.Н, която особеност попада в обхвата на признака "лично положение", който защитен признак е посочен в жалбата до КЗД и на основата на който КЗД е установила осъществена дискриминация под формата на "тормоз". Иска се отмяна на решението на АССГ и да бъде оставено в сила на решението на КЗД.
Ответникът - О.Н, в писмени становища, оспорва касационните жалби и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не претендира разноски.
Ответницата - С.Д също изразва становище за неоснователност на касационните жалби. Не претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и счита, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила като правилно.
Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за тях, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
АССГ е събрал относимите за спора доказателства и след като подробно ги е обсъдил е установил вярно и точно фактите по спора. Приел е за установено, че производството пред КЗД е образувано по жалба, подадено от настоящите касатори Д.П и Б.П, против О.Н и С.Д, сдържаща твърдения за осъществен от тях тормоз, изразяващ се в поставянето на съобщения и сигнали на информационното табло и вратата на входа на жилищната сграда - етажна собственост, съдържащи невярна информация, обидни квалификации, водещи до уронване авторитета на семейство Пейнекови и създаващи враждебна среда. След указание от КЗД, жалбата е уточнена като се сочи непрекъснат физически тормоз от ответните лица, но не са посочени лица за сравнение в третирането.
По жалбата е образувано производство по преписка № 42/2017 г., определен е състав за разглеждането й - трети специализиран постоянен заседателен състав, за осъществен "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. по признак "лично положение". Ответниците са уведомени за образуваното производство, дадена им е възможност за изразяване на писмено становище и представяне на доказателства. В отговор е постъпило становище от О.Н и С.Д, в което се твърди, че Пейнекови не се съобразяват с часовете за почивка, при предприет ремонт са изхвърляли строителни отпадъци директно от 5 етаж, вдигали шум, съставени са им предупредителни протоколи на основание чл. 65 ЗМВР, не заплащат определените от общото събрание такси, в това число суми за заплата на домоуправителя.
Страните са редовно уведомени за насроченото на 21.09.2017 г. от 14:00 ч. заседание на КЗД, което е редовно проведено и отразено в протокол от същата дата. Приети са писмени доказателства. Проведено е и заседание на 05.10.2017 г., на което е изслушан свидетел - съсед на семейство Пейнекови, който установява, че е присъствал на скандал между Пейнеков и Николов, като не е присъствал на началото му, но чул шум от "явно физически действия", боричкане, размяна на реплики, разговор на висок тон. Заедно с още един съсед е "разтървал" Пейнеков и Николов, като последния е прибрал в собствения си апартамент, защото бил с кръв по лицето.
По преписката са представени протоколи от Общи събрания на етажната собственост, от които е установено, че са взети решения за събиране на суми за ремонти, представен е и списък на лицата, които са платили същите.
На основание събраните доказателства, КЗД е постановила оспореното пред АССГ решение, с което е установила, че чрез преднамерено изготвяне на "съобщения" и "послания" с негативна насоченост и поставянето им на информационното табло във входа, нарушавайки правото им на спокоен личен живот и законното им право да ползват необезпокоявани своята собственост, нарушавайки гражданския им статус, Николов е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 5, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., а именно "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. по признак "лично положение" спрямо жалбоподателите, за което му е дадено задължително предписание да преустанови посоченото поведение, с което е реализирал състава на установеното спрямо жалбоподателите нарушение и му е наложена "глоба" в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
При тези данни от фактическа страна, съдът от правна страна е приел, че решението на КЗД е издадено от компетентен административен орган и в пределите на неговата власт, в надлежен състав, при наличие на кворум и при необходимото мнозинство, в необходимата форма и изискуемото от чл. 65, т. 1-4 и чл. 66 от ЗЗДискр. и чл. 59, ал. 1 от АПК съдържание. В решението са посочени наименованието на органа, който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му, разпоредителна част, както и пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.
Процедурата е проведена при спазване на административнопроизводствените правила - налице е надлежно сезиране по смисъла на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр., спазени са разпоредбите на чл. 51, чл. 52 и чл. 54 от ЗЗДискр., доколкото не са налице пречки за образуване на производството и не са изтекли три години от извършването на нарушението, като на основание чл. 54 от закона председателят на КЗД е разпределил преписката на Трети специализиран заседателен състав - чл. 48, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 4, ал. 1 на ЗЗДискр., проведена е процедура по проучване - чл. 55 и следващите от ЗЗДискр. Правилно са определени предмета на проучване, страните в административното производство, на които по реда на чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр. е дадена възможност за запознаване със събраните по преписката материали, като процесуалните действия са съобразени с разпределената доказателствена тежест. Проведени са две открити заседания, за които страните са редовно уведомени. Спазено е изискването на чл. 62 ЗЗДискр. за насочване към помирителна процедура по реда и условията на чл. 62 от ЗЗДискр. На страните е гарантирано правото да се запознаят със събраните по преписката материали на основание чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр., предоставена им е възможност за възражения и предоставят доказателства. Спорът е разгледан по същество, предвид изложено, съдът е приел липса на основание за отмяна по чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът обаче е приел, че оспореното решение е незаконосъобразно, в оспорените му части поради противоречие с материалния закон по няколко съображения. Съдът е счел, че е необоснован и незаконосъобразен извода на КЗД за наличие на тормоз, представляващ дискриминация, по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. В случая между страните са установени междуличностни конфликти. Съдът е посочил, че за да се констатира наличието на дискриминация, е необходимо коректно да бъде посочено лице сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на базата на признаците по ал. 1 на чл. 4 от закона или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика". С изменението на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. от ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г. са конкретизирани лицата, към които може да се приложи непряката дискриминация - лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение. Сравнението се приема като основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация - пряка и непряка, като липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо "друго лице при сравними сходни обстоятелства" или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан". В жалбата, с която е сезирана КЗД не се сочат конкретни лица сравнители. В съдебното производство също не са събрани доказателства за съществуващо напрежение между жалбоподателя и други лица, което би довело или е довело до накърняване достойнството на тези лица и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Пряката/непряката дискриминация по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. и тормозът по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр са две различни, самостоятелни форми на дискриминация. Фактическите им състави разкриват съществени разлики. Разликата е, че пряката/непряката дискриминация е различно третиране, докато за тормоза различното третиране е ирелевантно. Поради това дискриминацията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. изисква сравнител, а за тормоза, той не е необходим. За тормоза релевантна е специалната цел или резултат на поведението, визирани в § 1 т. 1 ЗЗДискр. - накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За дискриминацията чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. и за резултатния състав на тормоза умисълът е ирелевантен, докато за формалния състав на тормоза - той е елемент на фактическия състав. И двете форми на дискриминация обаче се основават на защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗД. Именно обусловеността от защитения признак, а не самото деяние, без оглед на характеристиката, която е негово основание, го прави дискриминация, закононарушение по ЗЗДискр.
Към момента на депозиране на жалбата е приложима разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. в редакцията й от ДВ, бр. 26 от 7.04.2015 г., съгласно която в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен, т. е. необходимо е да съществуват доказателства, които са достатъчна индиция, че между съпоставимите лица, които са и които не са носители на защитения признак е налице неравенство, за да може да се презумира, че именно защитеният признак е причината за неравенството. Жалбоподателите пред КЗД не са посочили факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, осъществена под формата на тормоз. Въпреки това ответната страна е опровергала изложеното за наличието на дискриминация и е извела твърдения, в достатъчна степен обективни, сочещи ненарушаване на принципа на равно третиране. Не се констатира и причинно-следствената връзка между твърдяното за осъществено по-неблагоприятно третиране и посочения в жалбата признак, предмет на защита.
Съдът изрично е посочил, че при незадълбочен анализ на фактите по спора, може да се приеме, че спрямо жалбоподателите е осъществено нежелано поведение, изразено физически и словесно, което има за резултат накърняване достойнството им и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. КЗД не е отчела обаче, че същите не са били пасивни в общуването с Николов, а напротив – не са заплащали дължимите такси за управление на етажната собственост, включително за заплащане на домоуправителя, поставяли са съобщения на информационното табло на входа, като са твърдели парично облагодетелстване на Николов, не е категорично доказано и че същия е причинил на Пейнеков болки и страдания, следствие от физически тормоз, доколкото от показанията на разпитания свидетел е установено, че физическата разправа е била взаимна. Освен това, съдът е посочил, че твърденията, изложени във възражението на Николов до Началника на 7 РПУ - София не са станали публично достояние на неограничен кръг от хора, за да се обуслови извод за накърняване достойнството на семейство Пейнекови и създаването за тях на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда, поради което не е налице тормоз по признак "лично положение", като е недопустимо междусъседски взаимоотношения да бъдат разглеждани едностранно в светлината на едно неблагоприятно третиране и това да бъде предмет на спор, подлежащ на разрешаване по реда и условията на ЗЗДискр. Що се касае до сезирането от страна на Николов на държавни и общински органи и институции това е упражняване на конституционно право и не може да бъде тормоз, поради липсата на надмощно положение на търсещия защита. КЗД не е съобразила посоченото и най-вече не става ясно въз основа на какъв белег /или критерий/ личното положение на семейство Пейнекови обуславя възможността спрямо тях да бъде осъществен тормоз от съседа Николов. Не е посочен обективен за личността на жалбоподателите белег, изпълващ съдържанието на защитения признак "лично положение" - значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. Неустановяването на съдържанието на твърдения защитен признак е основание да се приеме, че твърдяното дискриминационно нарушение не е доказано.
По тези съображения за материална незаконосъобразност на решението в атакуваните му части, съдът е постановил отмяната му.
Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Правилно съдът е тълкувал и приложил нормите на ЗЗДискр. В решението е направен анализ и сравнение на фактическите състави на пряката и непряка дискриминация - по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. от една страна и на тормозът по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. от друга. Съдът коректно е посочил, че става дума за две различни, самостоятелни форми на дискриминация, чиито състави разкриват съществени разлики. Разликата е, че при пряка/непряка дискриминация е необходимо изследване на различното третиране, за каквото жалбоподателите не са посочили лица за сравнение, докато за тормоза същото е ирелевантно. Поради това дискриминацията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. изисква посочване на лице сравнител, а за тормоза, той не е необходим. При тормоза е релевантна специалната цел или резултата на поведението, дефинирани в § 1 т. 1 ЗЗД - накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Правилно съдът е посочил, че и при двете форми на дискриминация, за да се приеме че са осъществени следва да се основават на защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗД. В случая такъв защитен признак не е установен.
Съгласно чл. 5, ал. 1, тормозът на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 се смята за дискриминация, като на "основа на признаците по чл. 4, ал. 1", съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 8 от ЗЗДискр. означава на основата на действително, настояще или минало или предполагаемо наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията. В случая правилно обсъждайки доказателствата съдът е приел, че не е установен защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, на основата на който да е осъществена както пряка/непряка дискриминация, така и тормоз по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДискр. и § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. - всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството но лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашаваща среда.
При правилно приложение на нормата на чл. 9 от ЗЗДискр., съдът е приел, че жалбоподателите не са установили съществуването на факти сочещи prima facie дискриминация, които да дават основание за предположение, че вероятно е извършена дискриминация, за да се пристъпи към прехвърляне на доказателствената тежест върху ответната страна. Посоченото в жалбата и установеното в производството пред КЗД сочи на влошени междуличностни взаимоотношения между жалбоподателите и Николов по различни поводи - вдигане на шум, неплащане на дължими съгласно решенията на Общото събрание на етажната собственост суми, щети от теч от апартамента на Пейнекови в апартамента на Николов, взаимни обвинения за самоуправство, съответно за злоупотреба с общите средства на етажната собственост, обиди, съдържащи се в писмени бележки, съобщения и други подобни, ескалирали и до взаимна физическа разправа, но същите не са на основата на защитен признак. Липсват факти, които да изпълват със съдържание защитения признак "лично положение". Правилно както КЗД, така и съда са посочили, че за разлика от останалите защитени признаци, признака "лично положение" няма еднозначно посочено в закона обективно съдържание, което налага във всеки конкретен случай да бъда доказан значим същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който да отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона.
Правилно съставът на АССГ е приел, че посочените в решението на КЗД като такива значими белези, характеризиращи личността на жалбоподателите - тяхното местоживеене, както и отделно от това тяхното критично отношение към Николов, в качеството му на домоуправител, което ги отличава от останалите собственици, неправилно е прието, че изпълва съдържанието на защитения признак "лично положение". Подобно разширително тълкуване не намира опора в закона. В обхвата на признака "лично положение" следва да са включват само значими и ангажиращи за личността характеристики, равностойни със същностните основни признаци за личността каквито са полът, расата, здравословното състояние, сексуалната ориентация, възрастта, вярата. Допълнителни характеристики, от рода на посочените, които по своя характер са временни, случайни и повърхностни не могат да бъдат приети за изпълващи съдържанието на признака "лично положение". Влошените отношения между страните не са обусловени от местоживеенето или качеството на домоуправител на Николов, съответно от "критичното отношение" към него. Липсва каквато и да е каузална връзка между защитен признак и твърдяното дискриминационно поведение под формата на тормоз. Изводите на съда в тази връзка са напълно обосновани и съобразени с материалния закон.
Неоснователно е възражението в касационната жалба на КЗД, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателите пред КЗД не са посочили факти, въз основа на които може да се направи предложение за осъществена дискриминация под формата на тормоз. Вярно е посоченото, че установяването на тормоза като форма на противоправно поведение налага доказване на съответните действия или бездействия, с които се твърди, че е реализиран - в случая доказване на поставяне на "съобщения" от Николов на видно място, съдържащи обиди, сезиране на органи, иницииращи различни проверки, чрез които жалбоподателите са държани в психическо напрежение и се нарушава правото им на спокоен личен живот, съответно се създава враждебна среда. Правилно съдът е приел, че в случай на твърдяна пряка/непряка дискриминация, следва да се посочи лице за сравнение за изследване на по-неблагоприятното третиране, каквото не е посочено. В твърдения случай на "тормоз" следва да са посочени факти, сочещи на връзка между осъщественото дискриминационно поведение и защитен признак. В процесния случай, такива факти не са посочени и не са установени.
Неоснователно е и възражението в касационната жалба на Пейнекови, че съдът неправилно е приел, че следва да посочат лица за сравнение, което не е необходимо, тъй като в жалбата е твърдяна дискриминация под формата на тормоз. Възражението не се подкрепя от данните по делото. Точно обратното, в решението си съдът изрично е посочил, че в случаите на тормоз лице за сравнение не е необходимо (стр. 10, втори абзац).
Неоснователно е възражението в касационната жалба на Пейнекови, че като жалбоподатели в производството пред КЗД са посочили същностни белези и особености, характеризиращи личността им, попадащи в обхвата на признака "лично положение" - критична позиция по отношение направените разходи за етажната собственост, каквито възражения другите етажни собственици не са направили. Посоченият белег, не може да бъде счетен за иманентно присъщ, същностен белег, характеризиращ личността на жалбоподателите, за да изпълни със съдържание защитения признак "лично положение". Същият има временен характер и е израз на влошените отношения с домоуправителя, които са довели до нежелано поведение, но то не е на основата на защитен признак.
Първоинстанционният съд е приложил правилно закона, като постановеното решение не страда от сочените в касационните жалби пороци и следва да бъде оставено в сила. Изложените от АССГ съображения се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4413 от 28.06.2018 г., постановено по адм. дело № 2820/2018 г. на Административен съд - София-град, Второ отделение, 40 състав.
Решението не подлежи на обжалване.