Образувано е по касационна жалба на П.Г, представен от адв. Т.Ч, срещу решение № 4198/20.06.2018г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 10802/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1759/09.09.2017г. на полицейски орган при 09 Районно управление /РУ/ на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон, съществените съдопроизводствени правила и необоснованост. Оплакванията му са за липса на отговор в съдебния акт на доводите му от първоинстанционната жалба, включително за последователното му задържане с две отделни заповеди в две различни РУ на едно и също основание. Сочи опущение на съда да констатира липса на форма на акта. Иска отмяна на решението и на заповедта за задържане, а евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
Ответникът по касация Л.И, като полицейски орган от 09 Районно управление /РУ/ на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, не изразява становище по жалбата.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:
С оспорената пред АССГ заповед по отношение на П.Г е наложена принудителна административна мярка задържане за срок до 24 часа. Фактическо основание за налагане на мярката е наличието на данни за извършено от Гочев престъпление. Правно основание за издаване на заповедта е разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу заповедта за задържане. По констатациите на съда Гочев е бил задържан на 08.09.2017 г. от двама полицейски служители от 05 РУ – СДВР по сигнал за извършена кражба на строителни машини - къртачи. За задържането е издадена заповед № 229зз-2590/08.09.2017 г. от полицейски орган на 05 РУ, а на 09.09.2017 г. задържаният е конвоиран до 09 РУ – СДВР за установяване на участието му в престъпление, извършено на територията на това структурно звено на МВР. Със споразумение по НОХД № 18703/2017 г. на СРС по отношение на Гочев била осъществена наказателна отговорност за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК – за това че отнел на 08.09.2017 г. от владението на другиго един брой къртач и един брой перфоратор.
Според първостепенния съд административният акт е издаден от полицейски орган по чл. 57, ал. 1 ЗМВР и притежава формата по чл. 74, ал. 1 ЗМВР, включително описание на фактическите основания за задържането, които се съдържали в докладни записки от 08.09.2017 г. и от 09.09.2017 г.; при издаването на акта не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и са осъществени материалните предпоставки за постановяване на задържането, доколкото материалите от административната преписка обуславяли извод за наличие на данни за извършено от адресата на акта престъпление. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен.
Не се основава на съдържанието на решението оплакването на касатора за липса на отговор на доводите на жалбоподателя. В мотивите се приема, че заповедта за задържане от 08.09.2017 г. не е предмет на съдебен контрол.
Обратно на убеждението на касационния жалбоподател оспорената заповед съдържа, макар и лаконично, описание на фактическите основания на разпоредената правна промяна – данни за престъпление. Това описание представлява твърдение за извършено от задържаното лице престъпление. Конкретна информация за приписваното на задържания престъпление се съдържа в актове част от административната преписка. Разпореждането на задържането не е обусловено от несъмненото доказване на извършването на престъпление. Основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наличието на данни лицето да е извършило престъпление.
Пропуск на съда е да възприеме липсата на материалните предпоставки за задържането и несъответствието на административния акт с целта на закона. Установяването на този порок е в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК.
Основание за задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наличието на данни за извършено престъпление. По хипотеза мярката за принуда се прилага по отношение на лице, което не е придобило качеството обвиняем, тъй като за обвиняемия са приложими мерките за процесуална принуда по чл. 56 и сл. НПК.З и задържането по ЗМВР е извънпроцесуално действие на администрацията, което следва да е в изпълнение на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1-3, 7 и 8 ЗМВР /вж. понятието за полицейски орган по чл. 57, ал. 1 ЗМВР в контекста на компетентността за налагане на ПАМ по чл. 72 ЗМВР/. В случая целите на оперативно-издирвателната дейност по чл. 8, ал. 3 ЗМВР са постигнати преди издаване на заповедта за задържане и това е мотивирало издаването на заповедта от 08.09.2017 г. Целите на охранителната дейност по чл. 14 ЗМВР и на контролната дейност по чл. 30 ЗМВР са неотносими. Задържането не е за целите на разследването по чл. 15 ЗМВР и не е разпоредено от орган по чл. 15, ал. 1 ЗМВР. Мярката не е насочена към предотвратяване и пресичане престъпление, като проява на превантивна дейност по чл. 30а, ал. 1 ЗМВР, осъществена с действие по чл. 30а, ал. 2, т. 2 ЗМВР.
Към момента на издаване на заповедта за задържане е преустановено противоправното деяние. Осъществено е задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР със заповедта от 08.09.2017 г. на полицейски орган от 05 РУ. Задържането с конкретната заповед на същото фактическо основание след освобождаването на Гочев по предходната е на отпаднало основание и проява на превратно упражняване на властнически правомощия.
Издаденият в противоречие с материалния закон и при превратно упражняване на властнически правомощия индивидуален административен акт е незаконосъобразен – чл. 146, т. т. 4 и 5 АПК. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и на заповедта за задържане.
При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски в размер 15 лева – платени държавни такси. На адвокат Т.Ч насрещната страна дължи 1 000 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдвокатурата и чл. 8, ал. 2, т. 3 и чл. 9, ал. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4198/20.06.2018г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 10802/2017 г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ заповед № 1759/09.09.2017г. на полицейски орган при 09 Районно управление /РУ/ на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на П.Г деловодни разноски в размер 15 лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на адвокат Т.Ч адвокатско възнаграждение в размер 1 000 лева. Решението не може да се обжалва.