О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 289

Гр.София, 13.06.2016 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

ч. т.д. № 550/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от К. П. Лауданов от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адв. П., против определение № 1561/09.12.2015 г. по в. ч.гр. д.№ 866/2015 г. по описа на Русенския окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено това на Русенския районен съд под № 5042/07.09.2015 г. по гр. д.№ 4351/2015 г., с което е прекратено като недопустимо производството, образувано по иск на частния жалбоподател против ЕТ НЕФЕС – Н. А. [населено място] с правно основание чл. 16 ал. 5 вр. ал. 1 от Закона за арендата в земеделието за изменение на уговорена наемна цена по договор за наем на земеделска земя от 10.11.2010 г. от 20 лв./дка на 40 лв./дка годишно.

В частната жалба се твърди, че определението е необосновано и незаконосъобразно, както и че противоречи на задължителна съдебна практика на ВКС-ТК, според която с оглед нормата на чл. 1 ал. 3 ЗАЗ за ползването на земеделска земя може да се сключва само аренден договор. Т.к. процесният договор притежава всички белези на договор за аренда по същество и форма и е вписан в СВ, то следва да се цени именно като такъв, съответно и искът за изменение на този договор по чл. 16 ал. 5 ЗАЗ е допустим. Моли се обжалваното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение да бъдат отменени...