№ 5422

София, 25.11.2024 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4791 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Г. С. чрез пълномощника й адвокат С. Г. против решение № 278 от 28.07.2023 г., постановено по гр. д. № 391 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е отменено решение № 156 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 1677/2022 г. на Районен съд - Казанлък и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от З. Г. С. против Община Казанлък ревандикационен иск по отношение на 356/562 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 562 кв. м., представляващ земеделска територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ-за земеделски труд и отдих в [населено място], при посочени съседи.

Община Казанлък не е подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Ищцата е основала иска на твърденията, че всеки от двамата й праводатели е придобил на основание § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността на 500 кв. м. от имот пл. № 345 по плана от 1996 г., целият от 1580 кв. м. (за което са им били издадени констативни нотариални актове от 1996 г.) и така върху имота възникнала съсобственост при права 1000/1580 ид. ч....